- Андрий Будугай
- Словото
- На филолозите-езотерици от София -
- Елка Калинова и Мария Пешева
2. Словото-съзнание
В българския език има една интересна лексикална единица, съответна на руското понятие слово. Това е лексемата дума, имаща еднаква етимология с укр. дума /народна песен/[1] и с рус. думать /мисля/ и задум /замисъл/, задумать /замислям, планирам нещо конкретно/, задуматься /замислям се, потъвам в дълбок размисъл за нещо/.
Съвсем ясно е, че тази прилика не е случайна и че първоначално бълг. лексема дума е имала по-широко значение – понятие, образ, мисъл. Именно работата с мислите лежи и в основата на мисленето, аналогично на работата с понятията, имаща за резултат разбирането[2], както и работата с образите в процесите на въображението и съобразяването (> съобразителност).
Възможно е да има подобна връзка и между ст.слав. вития /оратор[3]/ и англ. wit /ум, разум, съобразителност/. Тук ще отбележим, че на базата на дума-мисъл-образ се осъществява и процесът на образованието (обучение, придобиване на знания) и на образуването (създаване на нещо ново в материалния свят), връзка, идентична на разгледаните в част първа речь-рiчь и vox-вещ.
Аналогична връзка има и в лат. език, където dico, dicere означава „казвам, говоря, наричам, определям”, а disco, discere – „уча, уча се, научавам”, и doceo, docere – „уча, обучавам”. С тези корени етимологично са свързани нем. думи Zeichen /знак, белег, признак, сигнал/ и zeigen /показвам, посочвам/, англ. dictionary /речник/, рус. заемки диктор, диктант, дикция.
Лат. гл. lego, legere /събирам, чета, избирам, наблюдавам/ е свързан с лексемите лекция, колекция[4], колектив. Явно не случайно на лат. прил. realis съответства и англ. гл. realize /разбирам, осъзнавам/.
Разбира се, не трябва да се поставя знак за равенство между мисленето и думата в тесния им смисъл – нали художникът, архитектът, инженерът мислят чрез образи, музикантът – чрез ноти-звуци, танцьорът или спортистът – чрез движенията, и т.н. Както изглежда, понятието „език на изкуството” има в по-голяма степен буквално, отколкото преносно значение. Но все пак съществува определена взаимозависимост между думата и мисленето, съзнанието.
Не случайно се смята, че самата наука е „добре обработен език”, което важи, впрочем, и за езика на художествената и всяка друга литература[5]. Именно думата е свързващото звено между отделните сфери-светове на човешката дейност и между различните народи. Както вече отбелязахме, думата е средство на мисълта, а в миналото и в бъдещето – средство за сътворяване[6]. Не е случайна приликата и между лат. глаголи credo, credere /вярвам, смятам, мисля/ и creo, creare /създавам, причинявам, раждам, избирам/. Думите помагат на мисълта, а това означава – и на творчеството-сътворение.
Само наличието и използването на езика, на словото, на думите в широк смисъл, позволява на хората да „подредят” съзнанията си и ги издига над царството на животните, а с това още повече и над царствата на растенията и минералите, и им помага да станат пълноправни жители на Космоса[7].
Благодарение на езика, човешките съзнания постепенно и последователно се извисяват над вековете-време и започват да съществуват пълноценно във Вечността. Та нали именно така езотеричната традиция обяснява името човек (на руски человек) – „чело-съзнанието” преминаващо през „века-вечността”. Нем. същ. Mann и англ. man /и двете означаващи „човек”/ също поставят ударението върху мисълта и мисленето, върху съзнанието – сравнете еднокоренните думи в санскрит manas /разум/ и в лат. език manus /ръка/[8].
Нина Рудникова в своята книга Слънчевият Път. Арканите на Таро подчертава: „Човекът е забравил, че светът е сътворен от словото и че всички части на този свят са въплъщение на отделните думи... Съвременните човешки езици са се вулгаризирали, т.е. материализирали, като самият език вече е станал отпечатък на разбирането за обективния свят. Човешкото съзнание е забравило, че думите, съставляващи отделните езици на човечеството, са формули, чието духовно произнасяне призовава за действие психичната енергия и подпомага тя да се въплъти в конкретни факти.”
Ще приведем още един цитат от същата книга: „Цялото знание вече е дадено на човечеството и е свито в езика на понятията. Но поради допусканите злоупотреби (от страна на човеците – бел. прев.) тези понятия са станали дребни по стойност, били са изопачени и профанирани. Да се замисляме за значението на тези понятия, да откриваме техния извор и съответстващите им сили, означава да ги възкресяваме и да придобиваме чрез мъдростта им заключеното в техните формули знание. Зад всяко понятие се крие дългата история на мисловно-творческия процес на неговото развитие и свързаните с него силови спирали на психичните асоциации.”
Едва ли е необходимо да се доказва, че с развитието на човешкото съзнание се променя и езикът в определена степен: най-напред лексиката, речниковият фонд, където се преосмислят съществуващите думи, след това е възможно да станат промени във фразеологията и дори в граматиката. Ала не само съзнанието въздейства на езика, езикът също влияе на съзнанието. Те са два взаимно обусловени фактора.
Ще отбележим също, че всеки национален език отразява определен тип мисловност и сам на свой ред формира в на този народ определен характер и тип на мислене, който с течение на времето се разпростира и сред чужденците, ползващи по-продължително време този език.
Езикът в буквален смисъл е душата на народа, отразяваща особеностите на неговото съзнание. Човекът от първите дни след раждането си[9] влиза в досег с този свят, вдъхва чрез езика всичко необходимо за развитието на съзнанието си. Не е случайност наличието на общ корен в думите душа, дишам, въздух, дух, вдъхновение. Даже ако някой индивид – поради определени причини – е лишен от един от каналите за връзка със света (например е глухоням или незрящ по рождение), все пак езикът му създава възможности да прави контакт със социума, но чрез други рецептори и посредством други аспекти на словото и думите.
Говорейки за езика като душа на народа, авторът би желал да сподели един интересен случай, станал му известен от личния разказ на една жена от Украйна – Александра Ходеева. Съпругът й, офицер от армията, през 1980-те години служел в групата съветски войски в Германия. Александра трябвало да роди сина си на немска територия. Няколко седмици след раждането си той заболял тежко и бил хоспитализиран за няколко месеца, като останал отделèн от родителите си.
След кризата, когато състоянието на бебето малко се подобрило, на родителите му било разрешено да го вземат през почивните дни. Поради това, че работела като патронажна медицинска сестра и добре познавала особеностите в развитието на кърмачетата, Александра Ивановна била силно разтревожена от факта, че синът й, който бил вече навършил 6 месеца, не реагира изобщо на говора на родителите си.
Тя се опасявала, че към болестта, от която го лекували тогава, ще се добави и ново изпитание – детето ще се окаже глухонямо. Но какво било удивлението на майката, когато след почивните дни завели сина си обратно в болницата. Щом чул немска реч, той се засмял, оживил и започнал да реагира като съвсем нормално бебе! За няколко месеца синът й започнал да навлиза в егрегора на немския език и немската култура, напускайки своя егрегор. Но по-късно, след като заживял в своето семейство, съответно се върнал и в родния си рускоезичен егрегор.
Нека същевременно си спомним фактите, когато новородено е попадало сред животни – най-често маймуни или вълци. То усвоявало езика на своето „племе” и ставало негов член, придобивало съзнание на нивото на животните, сред които живее. Ако след години случайно такова същество попадне отново сред хора, то не е способно да разбира и усвоява човешката реч и да придобие онова ниво на съзнание, което отличава човека от животните. Остава си все такова, каквото се е създало и оформило в годините на ранното си детство. Явно психиката на човека още от първите години на живота му започва бързо да губи своята пластичност и е свързана с точно определени периоди на изграждане, защото, ако нещо не се изгради навреме, то не може да бъде запълнено впоследствие.
Продължавайки разговора за националния език, да припомним от световната история общоизвестните свидетелства за това, че при опити за унищожаване на езика започва да се изражда и изчезва и съответният народ, носител на този език. Неговите представители постепенно стават част от онзи народ, чийто език вече ползват. Не случайно в старобългарския език думата език е имала две значения: „който и да е национален език”, но същевременно и „нацията или народът, който е негов носител”. Границите на племето (или нацията, народа) съвпадали с границите на говорения от него език.
Интересен факт има в творчеството на един от най-бележитите, според нас, писатели на ХХ век, англичанина Джон Толкин (1892-1973). Филолог по професия, той имал хоби – да създава изкуствени езици и светове. Както е признал в писмата си, работата му над шедьовъра Властелинът на Пръстените била ускорена[10], когато създал езиците на главните герои в трилогията – хобитите, джуджетата, трите вида елфи, Мрачния Владетел и други. Езиците сами започнали да подсказват характерите, традициите и обичаите, историята, културата на „своите” народи и да му помагат да изгражда и проумява сюжета.
Трябва да отбележим, че – както се казва в известното библейско предание – след Вавилонското стълпотворение[11] общочовешкият език бил раздробен на много национални езици. Това като крайна мярка е станало по инициатива на Силите на Провидението, за да бъдат разединени хората в богоборчеството им, за да се отвлече човечеството от бунтарското намерение да „щурмува Небето”. Всеки от новообразуваните народи започнал да се измъква от духовното падение с помощта на „индивидуален гений”, дух-народоводител, всъщност по „свой” път. Това „раздробяване” значително облекчило задачата за духовното изцеление за не едно и две хилядолетия. Обаче сега се наблюдават тенденции за създаването на нов международен език, този път явно свързан с компютрите, призван наново да обедини народите. Дай Боже този процес да не послужи отново за някакъв бунт против Бога и за богоборчество!
Говорейки за националните езици, ни се иска да отбележим, че хората, които усвояват по няколко езика, притежават по-гъвкаво и същевременно по-широко мислене. Тяхното съзнание усвоява по-леко новостите, свързано е със синтеза и почти винаги е по-извисено в културно отношение.
Като своеобразно потвърждение на нашите изследвания и на този последен извод, ще приведем една статия за хора, свободно владеещи повече от един роден език, която прочетохме преди няколко месеца. Ето един пасаж от нея: „...канадците изясниха, че хората, които имат два родни езика, така наречените билингви, съхраняват по-лесно яснотата на ума си в напреднала възраст. И по-рано на науката вече бе известно, че децата, които ползват два езика, имат по-високи творчески заложби в сравнение със своите връстници. Канадските психолози отидоха още по-далеч, като проведоха изследване сред полиглоти, чиято възраст е близка до пенсионната. По време на експеримента, в който участваха 150 души, изследователите измерваха скоростта на реакциите на главния мозък на различните групи. Установи се, че полиглотите на възраст над 60 години имат съобразителност почти равна на съобразителността на повечето младежи, говорещи само един език.”
Както вече се каза, от нивото на съзнанието зависи и лексиката на отделния индивид, и значението на думите, които той употребява. Човек избира думите, прави подбор сред тях, за да намери по-точен изказ на своите мисли, създавайки с това и свой свят, своя микровселена. И колкото по-високо е нивото на съзнанието му, толкова по-отговорно подхожда индивидът към подбора на думите. А една и съща дума в устата на хора с различно ниво на съзнание има различно вътрешно съдържание, различна енергийна сила и оставя различна по дължина причинно-следствена следа в Космоса.
Например Едуар Шюре в книгата си Великите Посветени е написал, че в Древен Египет „жреците, както твърдят древногръцките автори, са владеели три начина да обясняват своята мисъл. Първият начин бил ясен и прост, вторият – символичен и образен, а третият – свещен и йероглифен. Една и съща дума придобивала по тяхна воля или своя обикновен смисъл, или образния смисъл, или трансцендентния си смисъл...”
Хераклит прекрасно е изразил тези разлики, определяйки техния език като говорещ, означаващ и скриващ. Когато говорели за теософските и космогонични науки, египетските жреци винаги прилагали третия начин на писане. При това техните йероглифи имали и трите си смисъла – и съответстващи си, но същевременно и различни. Вторият и третият смисъл не могли да бъдат разбрани без таен ключ – на посветени. Този начин на писане, тайнствен и загадъчен, се основавал на основния принцип на доктрината на херменевтиката, според който един и същи закон управлява света на природата, човешкия свят и божествения свят... Благодарение на този начин на писане Адептът обгръща едновременно и трите свята.”
По думите на човека достатъчно точно може да се прецени нивото на неговото съзнание. Оттук произтича и още един принцип: как и за каквото мислим, такива и ставаме; социалните слоеве, чиито думи използваме, стават наши най-близки, с тях се „родеем”.
Както е казал Иисус Христос, „с каквато мяра мерим, с такава и нас ни мерят”, в такива светове-измерения[12] прониква и нашето съзнание. По друг начин изразено, думите, които казваме, както и целта и мотивът-намерение, с които ги използваме, определят по-нататък в буквален смисъл условията и предпоставките, които сами си създаваме за своята по-нататъшна дейност. Не случайно в Космоса по-голямо значение има не толкова самото действие, самата постъпка, колкото вътрешният мотив, движещата сила.
Колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, езотеричните учения[13] абсолютно единогласно утвърждават, че мисълта е несравнимо по-важна от действието. Един човек може необмислено или прибързано да извърши някаква негативна постъпка, но в Космоса да остави по-малко разрушителна кармична следа в сравнение с другиго, който никога не е допуснал подобна постъпка, но денонощно е мислел за нея. Със своите чести или постоянни мисли и разсъждения за такава постъпка той натрупва силни психоенергийни еманации, които засилват подобната мисъл.
Настъпва миг, когато мисълта напуска своя създател и намира няколко души с по-слаба психика от неговата, като всеки поотделно, подтикван от силната мисъл-форма, извършва и реализира престъпната мисъл. Външно чистият за пред другите хора създател на такава мисъл ще понесе далеч по-голямо наказание от всекиго от нейните слабоволеви реализатори, тъй като именно неговата мисъл е породила много по-сериозни и тежки последици, отколкото техните действия.
Интересно е, че думите мотив, фр. mot /дума/ и мотор /това, което придава движение на нещо/ си приличат една на друга и по форма, и по същност.
Подобни са и лексемите мир, бълг. намирам, да намеря, укр. мiра /мяра, мярка/, намiр /намерение/, вимiр /измерение, мир, пространство/ и мiркування /размишление”[14]). От същия корен с рус. дума мера /мяра/ са и лексемите месец (мяра за време)[15], др.инд. дума mati /измерва, сравнява/[16], гр. метис /мъдрост, разум, план/.
Възможно е и по-дълбоко да навлезем в света на етимологията, но може би и без това е очевидна взаимовръзката на съзнанието и Словото, благодарение на което и расте постоянно нивото на човешкото съзнание.
[1] Народен речитативен героически лиро-епически жанр, създаван само в Украйна. Думи били изпълнявани от странстващи певци-музиканти – кобзари, бандуристи и лирники – в Централна и Източна Украйна. (Бел. прев.).
[2] На руски понимание. Коренът е същият, който е и в глаголите рус. и ст.слав. иметь-имати /имам-вземам/ и с основа на ять (взять /да взема.../, понять /да разбера/, принять /да приема, да взема/, вынуть /да извадя/ и др.; др.рус. яти – брать /вземам, взимам/, взять /да взема, да хвана, да поема/).
[3] Нещо като „оператор с думите”.
[4] Обикновено нещо материално.
[5] Например Лев Николаевич Толстой е бил способен да прекарва през ума си по няколко десетки думи, докато не избере една-единствена, най-подходящата, за да изрази точно мисълта си.
[6] И то в значително по-голяма степен в сравнение с малкото място, което сега й отреждат немалко съвременни писатели, поети и други, въпреки че работят със словото.
[7] Наименованието Космос означава „ред, хармония, красота”, както за първи път е назовал така Вселената Питагор, „имайки предвид пропорционалността и хармонията на съставящите я части”. Лат. proportio /пропорция, съотношение, съразмерност/ < лат. portio /част, дял/.
[8] Ръка – органът, който е еволюционно най-високо развит и по-тясно, в сравнение с другите органи на тялото, свързан с главния мозък и съзнанието.
[9] А всъщност още от майчината си утроба.
[11] Едно от значенията на древноруската дума столп е било кула.
[12] Трябва да кажем, че думите мяра, измерение, месец /луна/ и Мессия са от един индоевропейски корен *me-. Затова не е случайност, че апостол Филип в апокрифа си назовава Иисус Христос измеренный, защото Той „измери” пътя от най-дълбокия грях към истинското спасение и с това ни даде истинската духовна „мяра”.
[13] Теософията, Агни Йога, концепцията на Розенкройцерите и т.н.
[15] И същевременно вдъхновител на много поети, своеобразни магове, които работят с думите и образите.
[16] Та възможно ли е мисленето без сравнение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар