Езотерика на косата
от Олга и Андрий Будугаи
от Олга и Андрий Будугаи
От незапомнени времена човекът е обръщал внимание на външността си, сравнявайки се с отделни представители от минералното, растителното и животинското царство, като е намирал и общи с тях, и отличаващи го черти. Възможно е много неща да се кажат за най-важните части от неговото тяло като главата, ръцете и краката, или пък за такива органи като сърцето и очите. Всички те са многократно възпявани в най-добрите образци на фолклора, голямо място им се отрежда и в научната, и в художествената литература.
Интерес представлява и косата на човека, която (според съвременната биология, заедно с козината, копитата и рогата на животните, с перата, ноктите и клюна на птиците и с люспите на рибите) се явява производна на кожата и изпълнява в организма множество функции. Та нали още от детските си години сме усещали, че косите крият много тайни! За някои от тях авторите узнаваха постепенно при своите поредни стъпки към Истината и искат да споделят своите открития с читателите, надявайки се, че тези тайни ще бъдат интересни и полезни и за тях.
В известния си роман Острието на бръснача Иван Ефремов е казал чрез думите на главния герой Иван Гирин, че още от предисторическо време били високо ценени дългите и гъсти коси на жените. През каменната епоха, при многобройните опасности за недобре защитения срещу стихиите и хищните зверове човек е било особено важно майката да може да осигурява колкото е възможно повече топлина на своето детенце, да му създава уют. Притискайки го с ръце към гърдите си, пазейки го от вятър и пещерен студ, тя не само му е давала от своята топлина, но с дългата си разпусната коса сякаш го е покривала с физически и енергиен плащ.
Като възпявали женската хубост още от древността, мъжете са отделяли особено внимание на прелестта на дългата коса. Дори и самите те са имали дълги коси и бради. И важното тука е не само в красотата на косите и в ролята им да топлят. Косата притежава и голяма енергийна и магическа сила. Неслучайно още от древни времена влюбените са слагали кичурче от своята коса в медальони и са си ги подарявали един на друг. Такъв подарък играел ролята на талисман, на защита, която усилвала енергията на този, за когото бил предназначен. Разкази за подарена коса може да срещнем и в художествената литература: в трилогията-шедьовър на Джон Роналд Руел Толкин Властелинът на Пръстените, в историческия роман на Рафаело Джованьоли Спартак и др.
За магическата сила на косата свидетелстват и фактите, споменати в едно от светите Писания. Например библейският герой Самсон, син на Маной от град Цора [Съд. 13-16], още от утробата на майка си, която дълго време не можела да има деца, бил избран от съдбата да служи на Бога. Родителите му имали видение: да подготвят сина си за назарейството.[1] [Чис. 6:1-5]
Целият живот на Самсон преминал в непрекъсната борба с филистимците, чието иго „синовете Израилеви” търпели 40 години. С лъжа филистимците подкупили любимата на Самсон, Далила, и изтръгнали неговата тайна – че невижданата сила на героя се крие в дългата му коса, неподстригвана нито веднъж от рождението му. Ако се подстрижела косата му, обетът в назарейство се нарушавал, силата щяла да напусне Самсон и той щял да стане „като другите хора”. През нощта филистимците остригали спящия Самсон, ослепили го и го направили свой роб, оковавайки го с две медни вериги в Газа.
Космите на героя започнали да растат. Веднъж филистимците завели Самсон в главният храм на техния бог Дагон и започнали да го принуждават да „забавлява” присъстващите. Враговете му искали да го направят за посмешище. Самсон искрено се помолил и получил от Бог предишната си сила, като изместил от мястото им двата опорни стълба в храма и домът рухнал върху владелците и целия народ. При своята смърт Самсон убил повече врагове, отколкото бил умъртвил през живота си.
Трябва да се отбележи, че при древните народи „отказът от подстригване на косата често е означавал изпълнение от човека на някакъв обет, както е например при юдейските назореи или християнските монаси. При узбеките, като знак за даден оброк да се принесе жертва, на момченцата оставяли отзад кичур коса, а след принасянето на жертвата тези кичури били отрязвани от шейха. Живеещите на Маркизките острови, дали обет да отмъстят за някого от своите близки, обръсвали главите си, като оставяли на темето си по един кичур, който носели до мига на изпълнение на дадения обет.” [15, с. 114]
Магическа сила притежава не само косата, но и брадата. Магьосникът Черномор от поемата на Александър Пушкин Руслан и Людмила изгубил силата си, когато му отрязали брадата. В приказката на Алексей Толстой Златното ключе или Приключенията на Буратино „докторът по куклените науки” Карабас-Барабас се гордеел с дългата си брада и в критични ситуации се клел в нея. Ако я загуби, това ще бъде част от разплатата за лошите деяния. В някои приказки се споменава за вълшебната сила на жив и отскубнат косъм от брадата на Водяний (един от водните духове).
В популярната повест на Борис Лагин Старецът Хоттабич, по молба на момчето Волька, вълшебникът Хоттабич изпълнява желанията му. За тази цел всеки път изскубва по едно косъмче от брадата си, като изрича вълшебни думи. Енергията, която се освобождава при отскубването на косъма, той изпраща за изпълнението на магията.
Във фолклора на много народи знахарите, магьосниците, маговете, влъхвите, мъдреците и светците са обрисувани с дълги бради и коси. Скандинавските народи не си представяли без дълги бради гномите, които са представители на стихиалите (духовете) на земята, умеещи да изковават вълшебни предмети и оръжие и пазители на подземните съкровища.
Тъй като косата е част от физическото тяло на човека, всеки косъм носи информация за индивида и запазва връзка на симпатия (буквално „съ-чувствие”) с него на всякакво разстояние и през всякакъв период от време. Отрязана или окапала по естествен път коса (както и нокти или нещо друго от тялото, от облеклото или вещите, с които е свързан някой човек) са могли да бъдат използвани от вещици, магьосници и други слуги на мрака, за да придобият те власт над съзнанието (душата и духа) на техния притежател. Народните обичаи учат да не се хвърлят косми от косата безразборно, защото човекът ще заболее. В цивилизацията на инките, например, една слугиня на императора(който имал по няколко хиляди слуги) имала задължението да събира много грижливо и да ...гълта всички косми, паднали през деня от тялото на върховния вожд. А както е установено от науката, човек губи всеки ден от 50 до 100 косъма. Поглъщането на падналите косми имало за цел да се предпази здравето на императора на инките, тъй като те свързвали състоянието на вожда си, когото обожествявали, със съдбата на целия народ.
Случаи, при които за магии била използвана коса, е възможно да срещнем доста често и сред другите народи. Нека се спрем на някои от тях сред славяните. Украинският изследовател Олекса Варопай в своя етнографски очерк Звичаї нашого народу /Обичаите на нашия народ/ ясно е подчертал, че „в старо време остриганата коса сред славяните е била признак на робство.”[2] [3, с. 355]
За да аргументира своя извод, той привежда редица убедителни примери. Илюстрира го и с отделни текстове от някои исторически документи от епохата на Киевска Рус. Така в „Судная грамота” [3] на княз Ярослав Мудрий (978-1054) е предвидено смъртно наказание за този, който остриже косата или обръсне брадата на друг човек: „Аще пострижет кто кому главу или бороду, митрополиту 12 гривень, а князь казнить...” [3, с. 355] В древността „неостриганата коса е била признак за особеното положение на човека”. [15, с. 114]
И сега, в наше време, осъдените, които трябва да изтърпят наказание затвор, биват подложени на истинско деяние на черна магия: остригват ги нула номер. Подобно действие съпровожда и новобранците, постъпили в армията.
С подстригване започва и духовният път на тези, които са решили да постъпят в манастир. Послушникът доброволно се предава в ръцете на своя духовен наставник, който извършва ритуала на подстригването и по този начин послушникът се присъединява към егрегора[4] на приетата от него религия. Подобно обредно действие се извършва както с обикновени хора, така и с хора от аристократичен произход. Летописецът на Запорожкото казачество Дмитро Яворницкий отбелязва, че бившият атаман на казашки стан Пылып Федоров „благодарил на Запорожката Сеч за панството и през 1754 г. отишъл в Самарско-Николаевския манастир. Приел подстригване в монашество, там той прекарал 41 години в интензивни духовни дирения и починал на 102 години. [21, с. 253]
Подобно преминаване към духовна дейност било наблюдавано и при руските царе. Например забележителният руският поет-духовидец Даниил Андреев подчертавал: „Характерно е, че, умирайки, царят е приемал подстригване в монашество, като е свидетелствал с това встъпването на душата във висшата степен на духовен живот” [1, с. 349]. Мимоходом ще отбележим, че „за кралете на франките още от бебешка възраст било забранено да се подстригва косата. За тях отрязването на косата означавало, че се отказват от престола.” [15, с. 114]
Нека припомним, че Самсон от Библията и всички назореи не трябвало да се подстригват, за да не може да им влияе ничия странична воля, освен Божията. Подстригването в монашество е абсолютно себеотдаване (и духом, и телом) под ръководството и властта на духовния наставник. А такова обредно подстригване било практикувано още в езическата епоха, преди Христа, и целта тогава е била да бъде осигурена на дете енергийната родова защита. И този обред идва чак до наши дни, като е загубил първоначалния си смисъл, но се спазва в различни региони по различен начин. Например в една област на Украйна на „пострижины” „обезателно канели баба-акушерка и кръстниците... В средата на селската къща, на пода, постилали овча кожа с козината нагоре (като предпазващ знак), поставяли на него момчето, и поканеният отец отрязвал на кръщелника малко коса във вид на кръст.” [14, с. 169]
Както вече споменахме. при различните славянски народи подстригването има свои специфични черти. То може да се различава по възрастта на човека, по броя и степента на родство на поканените да участват в обреда, по реда в неговото изпълнение, по използваните атрибути и т.н. Съвсем различна е и съдбата на отрязаните коси. Изследователят Владимир Супруненко се позовава на случаи, когато отрязаната коса от главата на момченце се закопава под круша, за да има то къдрава коса, а пък снопче от косата на момиче се слага под върба, за да има то дълга коса. [17, с. 62]
„Както подстригването е обред за прехода на момчето от детството към юношеството, така и първото бръснене е преход от юношеството към зрелостта на мъжа. При първото бръснене била обръсвана само брадата, а горната устна за мустаците били оставала небръсната – като признак за зрелост” – отбелязва Олекса Воропай. [3, с. 359] След това момъкът имал право да ергенува – да взима участие в различни младежки събирания, избирайки си мома за бъдещ семеен живот. Баща му вече можел да каже: „Синът е мой, а умът му си е негов.” [17, с. 65]
При славяните младите момичета са полагали много грижи за косата си. В Украйна те „винаги са ходели с открита глава – признак на моминската чест. Изгубвайки честта си, девойката покривала главата си с кърпа, забрадка, така в езика се е появила думата покрытка – в древна Украйна-Рус имало обичай: ако момък покриел главата на момиче с намитка[5], тя ставала неговата избраница.” [3, с. 291]
Отглас на този обичай е съществувал в продължение на много столетия в най-драматичния сватбен обред „покриване”, който е символизирал прехода от годеница[6] към омъжването – под властта на мъжа. В някои области не се ограничава с обичайното „покриване”. За подсилване на магическата власт над бъдещата съпруга, косата й била отрязвана. Например „в Подолие отрязването на косата извършвал годеникът: като вземал на коленете си своята годеница, той отрязвал косата й с ножица. В Закарпатие бил запазен и по-древен обред – отсичане на косата. След венчавката в църква започвали танците, по време на които на годеницата отсичали косата. Роднините на младоженеца завързвали клая на косата към гвоздей, забит в стена. И по време на танца младоженецът трябвало да прояви такава ловкост, че с един удар на брадвичка да отреже цялата коса.” [14, с. 176] От този миг, след бракосъчетанието жената е можела да показва косата си само на най-близките членове на семейството.
Не можела да показва косата си и „покрытката”. За недостойно поведение момците насила отрязвали косата на девойката. Това е бил истински колективен акт на черна магия, узаконен в обичайното право, по време на който акт бивала разрушавана аурата на девойката, ставало урочасването й. Горчивата съдба на „покрытката” Катерина с необикновена сила и проникновение е описал Тарас Шевченко в поемата си Катерина.
Нека си припомним и историята на Мария Магдалина от Библията, обвинена в същото, което е и „покрытката”, в грях. Начинът, по който Иисус Христос се е държал с Мария, трябва да служи на хората като образец за подражание, тъй като окончателната присъда за грешника обявява само Господ, а не човекът, който сам е н грях. Има такъв езотеричен закон: обижда се от другите само онзи, който е способен да обиди друг човек; и съди другите само онзи, който не е чист и е в подобен грях. Дори ако човек външно не извършва някакъв грях, но започва да съди за този грях другите, това означава, че в глъбината на душата му все пак живее желанието и той сам да извърши подобен грях, тоест той още не е пречистен от този грях.
Всеки, който си присвоява правото да съди когото и да е за някакъв грях, прави това не поради любов към съгрешилия и не поради стремеж да му помогне да преодолее подобен грях. Движещата сила, мотивът в поведението на такъв човек е гордостта или желанието да нанесе енергиен удар на другия човек, с други думи, да го урочаса. Подобна мотивация, според нас, лежи в основата на поведението на всички, които са превръщали „стъпилите накриво” девойки в „покрытки” и с това ги обричали на разплата през целия им живот, превръщайки в „изгнаници” сред обществото и тях самите, и техните деца.
За омъжените жени и кърпите, с които покривали главите си, може да се каже също, че те не са имали право да показват главата си открита пред хората, но също и да я кичат с венци. Всички славянки са спазвали това правило. Ярко свидетелство за това е избухналото въстание на чехите през 977 година против тяхната княгиня Дубравка, която, вече стара баба, се е осмелила да окичи главата си с венец от цветя. „Венецът от живи цветя защитавал младото момиче от посегателства. Народът вярвал, че момиче с венец на главата притежава чудодейна сила, която го предпазва от посегателство.” [3, с. 300]
Славяните вярвали още, че венецът защитава момичето от лоши очи и нечисти сили. С такава цел момичето не сваляло венеца от главата си и в празнични[7] дни, когато според народните поверия бродят сенки на мъртъвци, тичат мавки[8], от вировете излизат русалки и по земята се появяват и други нечисти сили: в навечерието на Свети Георги, на Зелената неделя, в нощта на Иван Купала. „За да увеличат защитната сила на венеца, девойките вплитат между цветята чесън, пелин и селим – билки, притежаващи сила против всякаква „дяволщина.” [3, с. 300-301]
А по време на самата сватба булката бивала защитена чрез венец от зеленика или бяло венчално було. В древна Гърция такава защитна роля са имали лавровите венци. Опазваща функция са изпълнявали също диадемите, короните, панделките и шнуровете, с които жените връзват косите си. Руският израз „очертя голову” първоначално е имал значение на „защитавам се, като връзвам около главата си някакъв защитен предмет, който образува затворен кръг около нея”[9].
„Със сакрално-символичното значение, което е било придавано на косите, са свързани обичаите, при които косите се скриват или обратно, оставят се открити” – подчертава Ариел Голан в научното си изследване Мит и символ. Той отбелязва: „В средновековна Европа жените не свалят от главите си шапката, наметалото и накитите си не само навън, но и у дома. Религиозните еврейки завързват кърпите си така, че напълно да закриват косите си. В Дагестан, особено в затънтените планински селца, жената избягва да показва косите си, дори да не ги види собственият й съпруг. Европейците и кавказците обикновено свалят шапка в знак на почит към някого.” [5, с. 15]
Заслужава да се отбележи, че в руските изрази „засветить волосы”, „опростоволоситься” явно се е имало предвид отрицателното значение на показването на косата в древността и първоначално те са имали следния смисъл: „опозорявам се”, „ставам посмешище за всички”. В руските села, ако се види косата на жена, „това е било ...най-голям позор, затова тя е била длъжна грижливо да крие косата си от външни хора под специална богато украсена шапка – косичник или кичка.” [15, с. 114] А юдеите в древността, в случай на лично опозоряване, публично са посипвали косата на главите си с пепел.
Косата на човека е продължение на неговата аура на физически план, мост между финия (астралния) свят и физическия. Дългите коси могат да се сравнят с антени. които обезпечават на човека (микрокосмоса) връзка с обкръжаващия го свят (макрокосмоса). Затова хората с дълга коса, мустаци и брада имат по-големи възможности да предчувстват събитията, активно да възприемат новите мисли и може би да еволюират. Вероятно с това се обяснява стремежът на хората от така наречените свободни професии (артисти, художници, музиканти) да имат дълги коси. В Агни Йога се казва, че най-добре усещат астралния план животните с дълга козина.
Много по-тясната връзка с астрала е необходима и на жените, които носят по-голяма отговорност за продължението на рода: дългата коса им позволява да предвиждат опасностите на нивото на усещанията. Вероятно не случайно руската лексема ощущение /усещане, възприятие / е свързана с думата щупать[10] /пипам/. Възможно е с по-добрата връзка с астрала да се обясни и поверието, битуващо у много народи: косматият човек ще стане богат.[11] [5, C. 15]
Астралният план е измерението на желанията и чувствата. В украинския език думата бажання /желание/ етимологично е свързана с думите багаття /клада, огън”/ и багатство /богатство/.
На руски думата чувство е съкоренна с думите чутьё /обоняние, нюх, слух/, чуять /подушвам, усещам – за животно/, чуткий /тънък, лек, остър – например „остър слух”/, чуть-чуть /едва-едва/ и с укр. чуйний (= чуткий), чути/чувам, усещам/, почуття /чувства/, відчуття /усещане, усет, чувство/, с бълг. чувам и чувство, cъс сърбо-хърв. чувати /пазя, охранявам/, със словац. сuv /нерв/ и čutіe /чувство, усещане, усет, смисъл/, с чеш. сiv /нерв/, с др.рус чути /чувствам, усещам, слушам, съзнавам, зная/ и др. [19]. Явно с тази група думи са свързани и лексемите в руския език чуб /перчем, кичур/ и в украинския чуприна /коса, перчем, кичур/.
Бихме желали да отбележим, че връзката на косата с астралния план и съзнанието е възможно да бъде проследена и в някои други езици. Видна е също и определена връзка на косата със слуха. Например може да се сравнят следните лексеми: др.рус. чути и нем. hоrеn /слушам, чувам/ и Нааr /косъм, козина, вълна, мъх/ или англ. hеаr /слушам; чувам, изслушвам; узнавам/ и англ. hair /коса; косъмче, власинка; козина/.
На английската лексема hear са подобни англ. head /глава; човек; вожд, ръководител; способност, разум/ и англ. ear /ухо; слух/. Англ. ear има значение /клас – при житните растения; кочан – на царевица; клася, изкласявам/. Може да се предположи, че външната прилика между тези лексеми може да бъде обусловена от връзката на косата със слуха и астралния план – връзка, за която говорихме по-горе.
В езотериката се твърди, че в растителния свят, освен физическо тяло, всяко растение има и витално (жизнено) тяло[12], което по своите свойства до голяма степен прилича на астралното тяло. С други думи, етерното тяло се явява преходно между физическото и астралното тяло – точно така, както и косата. Явно поради това окултната традиция в една от своите аксиоми счита връзката на човешката коса или животинската козина с растителната покривка на Земята, тоест с представителите на растителното царство, и открива аналогия между тях. Това е било отразено и в преданията на много народи. Например, в скандинавския епос „боговете са направили дърветата от космите на великана Имир.” [16, с. 11]
Не случайно съкоренни на руската лексема волос са такива думи като: санскр. valсa /клон, клонче; вейка/, др.инд. vаlsah /филизи, ластари; жилава пръчка; клон, вейка/, нем. Wald /гора/. За връзката на косата с растителния свят споменават и други автори. [5, с. 15]
Руският митологизиран образ на съзвездието Плеяди се нарича Волосыни. „Характерно е, че в руските средновековни астрологически текстове седем планети, оказващи влияние върху съдбата на хората, се наричат „рожаници” [13], [...] и следователно, се свързват с Рада, точно както Волосыни в крайна сметка са свързани с друга (териториална) форма на обединение на хората – волост[14]. Названието на Плеядите Волосыни е съотносимо с култа към Волоса-Велеса, който в северните области на Рус и на Поволжието, се е съединил с култа към мечката (прилагателното за нея на руски е „волосатый (медведь)” в употреба като табу.” [11, с. 128]
Нека припомним връзката между дългата коса у жените и продължението на рода, чийто покровител при славяните е бил бог Рад, както и връзката на косата с растенията: думите род, рост /ръст/, растение, природа са еднокоренни. Интересна е връзката на думата волос /косъм/ с лексемите волость, власть (укр. влада), воля, укр. волати /предпочитам, желая, искам/ и др. Сравнете и чешките думи vlast /родина, отечество/ и vlada /правителство/. [18]
Волята пряко е свързана с астралния план – плана на желанията, чувствата, а също и с властта, която се прилага с помощта на волята, ръководена от знанията. Еднокоренни с лексемата воля са латинските глаголи volo, velle /желая, искам/ и, вероятно, volo, volаre /летя/. Значението на летя може да се обясни с това, че за политането е необходимо волята на политащия да се противопостави на силата на тежестта, гравитацията (а това включва и греха, който, както езотерично, така и в определена степен филологически, е свързан с понятието гравитация[15]).
Можем да споделим догадката, че с лат. volo има връзка лат. vоx, vоcis[16] /звук, глас; слово, реч, език; ударение; заговор, вълшебна дума, магическа формула/ – гласът се явява проводник на волята.
За връзката между власт и коса /рус. волосы/ косвено може да свидетелства и фактът, че лъвът, който по силата на психичната си организация се счита за цар на животните и зверовете, има грива. На знака Лъв в астрологията съответства Слънцето – светилото, което условно може да се нарече цар на планетите в нашата планетна система. Лъчите на Слънцето ни навеждат на мисълта за гривата на лъва[17].
Грива има и друго животно – конят. Английската лексема horse /кон/ не случайно прилича на името на славянския езически бог на Слънцето Хорс. Ариел Голан твърди: „У южните семити свещено животно на богинята на слънцето е бил конят. Конете и колесниците били посвещавани на слънцето и у древните евреи. В Авеста слънцето се нарича „вихрогон”. В Ригведа се говори за слънце, което е теглено от коне, конят се показва като образ на слънцето, дори самото слънце бива наричано кон.” [5, с. 49]
Изследователят също така отбелязва: „Семантичната връзка между понятията конь и слънце е съществувала у древните гърци и германците; нерядко при тях самото слънце било наричано кон. Слънцето било олицетворявано в образа на коня у скандинавците; при келтите конят бил считан за символ на слънцето. У древните славяни конять… бил свързан със слънцето, като че ли би го заменил. В древноиндийските и литовските митове се казва, че конят е сътворен от слънцето.” [5, с. 49] Може би, именно благодарение на космите на гривата конят е такова чувствително животно и едно от най-умните? Интересно е, че във френския език лексемите, означаващи понятията кон и коса, са твърде близки фонетично едно на друго: cheval /кон/ и cheveux /коса/ или cheveu /косъм/.[4]
Отделно ни се иска да споменем и за факти, които според нас потвърждават мисълта за това, че конете имат определена енергийна сила в космите на гривата си. Авторите на книгата нееднократно са имали щастливата случайност да слушат за подобни факти – по различно време в различни области на Украйна – от представители на по-старите поколения, или от самите тях, защото са живеели във време, когато много семейства са имали свой кон, или от хора, които са слушали спомени за онези времена от своите родители, от дядовци и баби.
Понякога, в ранна утрин стопаните на коня са установявали, че гривата му така силно е сплъстена, че почти не е възможно да бъде разрешена. Те казваха, че през нощта гривата на коня е била сплъстена от малък хищен звяр – невестулка. В природата това зверче, въпреки своя неголям размер, се отличава с огромна кръвожадност и за едно денонощие изяжда такова количество домашни птици, което е много по-голямо от собственото му тегло, а това разкрива до каква степен е демонизиран духът на този вид. Но в конкретната ситуация, как казват помъдрелите от житейския си опит хора, конят е бил измъчван не от обикновена невестулка, а от някаква вещица или таласъм[18], същество, което се е проявило чрез образа на невестулката-таласъм, и след такава нощ конят оставал буквално обезсилен.
За енергийната активност на косата в определена степен свидетелства и фактът, че като изживяваме ужас, косата ни настръхва, тъй като в това време се усилва електромагнитното излъчване на тялото ни. Неволна подобна реакция може да се наблюдава при приближаване на някаква демонична същност от финия план, невидима за физическите ни органи на зрението. „Настръхват” и космите на животните по време на техни сбивания: например, при онези котки, които, бидейки по природа тясно свързани с Луната (покровителката на вещици и магьосници[19]), остро реагират на всички проявления на астралния свят.
Интересно е, че у много народи битува мнението, че червенокосият човек (особено ако има огнена коса) има „по природа” по-голяма магическа сила в сравнение с другите хора. Авторите нямат намерение да потвърдят истинността на това твърдение, както и на мнението за хората с абсолютно черна (как смола) коса, но смятат, че няма дим без огън[20]. Може при нежелание да не се вземат под внимание подобни твърдения и да се отрича, че цветът на косата може да означава и нещо друго, освен чисто естетичната си роля. Обаче ето какво може да се прочете, например, по страниците на научно-популярната литература: „Сравнително неотдавна е забелязан един феноменален факт: в голямо стадо овце с различен цвят на вълната от удар на мълния са умрели само овцете с един цвят на вълната.” [12, с. 146]
Вероятно нещо сериозно стои и зад мита за аргонавтите, които открили златното руно, което притежавало голяма магическа сила. В същата книга прочетохме и следните редове: „В Британския център за ядрени изследвания, само от любопитство, са решили да проверят още веднъж състава на вълната. Проверили са и не повярвали на очите си. Особено чувствителните прибори неочаквано открили във влакната... злато. Оказало се, че във фуража и във водата с тези прибори не се открива благородният метал... Златото влиза в състава на белтъчната структура на влакната, като съдържанието му е еднакво при различните животни. Ролята на метала засега е неизвестна.” [12, с. 145]
За магическата сила на косата, по всяка вероятност, говори и фактът, че запорожките казаци, поради това, че често са се оказвали в тежки за спазване на добра хигиена условия, са оставяли на головите си кичури-перчеми, разположени над точката, която китайците наричат „бай хуей”. Йогите и окултизмът на източните школи наричат тази точка чакра (или чакрам)[21] Сахасрара и твърдят, че тя отговаря за връзката с Космоса и че в нея различните видове физическа енергия стават по-фини, доставяйки храна за дейността на духовното тяло. Навярно, за подобряване на контакта си с тънкия план вещиците разпускат своите коси. Както отбелязват историците, „в средновековна Европа са смятали, че силата на магьосниците и вещиците се намира в косата им, затова и на хората, обвинени в магьосничество, остригвали косата.” [15, с. 114] Съвсем е възможно разпуснатата коса да помага на вещиците да левитират (летят), използвайки за тази цел метлата, която, по всяка вероятност, също може да изпълнява ролята на връзка като антена-събирател на енергия.
Разпуснатата коса позволява не само по-добре да се усеща и възприема обкръжаващият ни свят и да се сверява вътрешно информацията, която се получава от него, но и да се излъчват в пространството индивидуалните енергии: при това косата изпълнява ролята вече не само на приемащи, но и на предаващи антени. Ето защо сексуално насочените търсещи девойки или жени, разпускайки косата си, доста по-бързо всяват у мъжете страстта за обладаване и ги съблазняват най-напред на фино ниво, а след това и на физическо. Косата, събрана на главата в кок, спомага за концентрация на мислите и чувствата, за съсредоточаване на вниманието в определена област. Подобен ефект предизвиква и сплитането на косата във вид на плитки, а също така и покриването й с кърпа, забрадка или някаква специална част от народните носии – с гиздило или китило.
Доста съществен, според нас, е и фактът, че бръснарят и фризьорът в по-стари времена са били лечители, които са извършвали не само подстригване на косата. А подстригването, изобщо, е много важно действие от магическа гледна точка. Както твърдят някои историци, „всички видове въздействие върху косата при първобитните хора са имали магически характер, тъй като е съществувала представата, че именно в косата е съсредоточена жизнената сила на човека. Ако се вземе кичур от косата на даден човек, може да се придобие власт над неговия живот и да му се причини страшна вреда. Затова особено щателно би спазвани предписанията, свързани с подстригването на косата. Често то било поверявано само на определена категория хора. В Индия е съществувала специална каста бръснари и фризьори.” [15, с. 113]
С други думи казано, изключително важно е какъв човек прави подстригването: злият човек може да направи магия, да урочаса този, когото подстригва, като прекъсне връзката му с Космоса и започне да взема насилствено неговата психична енергия в своя полза.
Подобен енергиен вампиризъм ще съществува до мига, в който жертвата сама се досети за това, кой, кога и как е направил магията за урочасване, и се обърне за помощ към представителите на Силите на Светлината. Авторите са се натъквали неведнъж на случаи, когато по време на подстригване, точно по този начин, на човек нищо не подозиращ, била пробивана аурата за продължително време (понякога за десетки години). И народът не случайно говори за лека и тежка ръка, като така се подразбира съответно алтруистът или егоистът. От този факт зависи после и скоростта на израстване наново на косата ни, а също така и какви мисли и желания ще ни идват на ум след подстригването: отрицателни и вредни, песимистични, или светли и радостни, оптимистични.
Ще отбележим, че тука се прилага същият принцип, както и при осветената вода: ако в обикновена вода се долее осветена, то цялото количество ще се освети; ако се направи точно обратното, тогава зарядът осветеност се неутрализира и святата вода става обикновена. Този принцип действа не само при водата или косата и поради това авторите искат да предупредят всеки неравнодушен към своята душа[22] читател да бъде внимателен на какви хора, на кого именно, поверява своите космични антени, както и каквото и да е друго нещо в живота си.
За да допълним казаното дотук, ще споменем няколко данни за косата, подготвени за печата от Анастасия Самойлович. В своето развитие косата преминава през три фази: период на растеж (анаген), период на покой (телоген) и преход от едната фаза към другата (катаген). При здрав човек примерно 80 % от косата е в състояние на растеж.
Съставът на косата е: 3 % вода и 97 % протеини. Количеството на косата зависи от цвета: блондинките имат приблизително 120 000 косъма, брюнетките – 100 000, а жените с кестенява коса – 109 000, червенокосите – 80 000.
През топлите годишни сезони косата расте по-бързо. Късата коса пораства по два сантиметра за един месец, а дългата (ако е около 30 см) – само по един сантиметър. От един фоликул в течение на целия живот израстват средно по около 20 косъма. Всеки косъм съществува от няколко месеца до четири години и дори повече. При мъжете косата окапва осем пъти по-често, отколкото при жените.
По вида и състоянието но косата може да се определи настроението на човека. Ако косата е мека като коприна, тя е признак на душевно спокойствие. А ето, че поради психическо претоварване, поради продължителни стресове, състоянието на косата може да се влоши. По статистически данни 84 % от жените, страдащи от стрес, постоянно ходят във фризьорски салони „с лечебна цел”.
Завършвайки статията си, авторите биха желали да подчертаят, че всичко, създадено от Бога, съществува не само за красота, а и за да се оказва помощ на Божиите творения да се възправят и да тръгнат по пътя на познаване на Истината. Човекът е създаден по образ и подобие Божие, той е микрокосмос, отразяващ в себе си макрокосмоса, и косата, ставала тема на нашата днешна беседа, заема свое определено място в структурата на мирозданието. Не случайно едно от съзвездията, украсяващи небесния свод, носи поетичното название Косите на Вероника[23]. Опознавайки себе си и обкръжаващия свят, човекът крачка след крачка разкрива за себе си промисъла на Твореца, става сътрудник в делото на еволюцията и заема предназначеното за него изначално място в безпределната Йерархия на Светлината.
Украйна, гр. Бердянск – гр. Переяслав-Хмелницки,
19.07.2006, ср.
Литература:
1. Андреев Д. Л. Роза Мира. – М.: Иной мир, 1992. – 575 с.
2. Библия.
3. Воропай О. Звичаї нашого народу. – К.: Оберіг, 1991. – ч.2. – 422 с.
4. Ганшина К. А. Французско-русский словарь. – М.: Русский язык, 1982. – 912 с.
5. Голан А. Миф и символ. – М.: Русслит, 1994. – 375 с.
6. Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. – М.: Рус. яз.-Медиа, 2003. – 846 c.
7. Кочергина В. А. Санскритско-русский словарь. – М.: Филология, 1996. – 944 с.
8. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Лейн К, Эккерт Р. Русско-немецкий словарь. – М.: Русский язык, 1976. – 847 с.
9. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Филичева Н. И., Цвиллинг М. Я., Черфас Р. А. Большой немецко-русский словарь: В 2 т. – М.: Сов. Энциклопедия, 1969. – Т. 1. – 760 с.
10. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Филичева Н. И., Цвиллинг М. Я., Черфас Р. А. Большой немецко-русский словарь: В 2 т. – М.: Сов. Энциклопедия, 1969. – Т. 2. – 680 с.
11. Мифологический словарь / Гл. ред. Е. М. Мелетинский. – М.: Сов. Энциклопедия, 1990. – 672 с.
12. Осадчий А. А. Животноводство для всех. – Донецк: Донбас, 1986. – 175с.
13. Подвезько М. Л., Балла Н. И. Англо-украинский словарь. – К.: Радянська школа, 1974. – 664 с.
14. Пономарьов А. П., Артюр Л. Ф., Космічна Т. В. та інші. Українська минувшина. – К.: Либідь, 1994. – 255 с.
15. Происхождение вещей. Очерки первобытной культуры / Под ред. Е. В. Смирницкой. – М.: ННН, 1995. – 272 с.
16. Светланов Ю. Скандинавские сказания. – М.: Дет. лит., I970. – 240 с.
17. Супруненко В. П. Народини. – Запоріжжя: МП „Берегиня”, 1993. – 136 с.
18. Черных П. Я. Историко-этимологический словарь современного русского языка: В 2т. – М.: Русский язык, 1994. – Т.1. – 622 с.
19. Черных П. Я. Историко-этимологический словарь современного русского языка: В 2т. – М.: Русский язык, 1994. – Т.2. – 560 с.
20. Щерба Л. В., Матусевич М. И. Русско-французский словарь. – М.: Русский язык, 1983. – 840 с.
21. Яворницький Д. І. Історія запорозьких козаків: У 3-х t. – К.: Наукова думка, 1990. – Т.1. – 578 с.
Превод от руски – Татяна Йорданова и Невяна Керемедчиева
Откъс от есето, преведен от Татяна Йорданова, е публикуван в списание „Житно зърно”, бр. 8, 2001, с. 42-43.
[1] Оброкът за назорейство изисква от посветилия му се човек да спазва ритуална чистота и определени аскетични ограничения, две от които са да не пие вино и да не докосва бръснач главата му. В корена на името на общината на назореите е древноеврейската дума назар, която Елена Петровна Блаватска превежда като „избран”.
[4] Думата „егрегор” в този случай е употребена в смисъл, подобен на гръцката лексема „ейдос”. Тоест тя означава идеята, която е „обрасла” с еманациите, излъчванията на психичната енергия на хората, насочили се за укрепването и развитието на съответната идея. Всяка идея, над която достатъчно силно и дълго са мислили произволен брой хора, придобива свой енергиен потенциал и воля. Колкото по-голям е броят на индивидите, които носят в себе си и подхранват тази идея, колкото по-продължително време и съответно по-интензивно са работели над обмислянето й, желаейки силно тя да се въплъти (реализира във физическия план), толкова по-голяма енергийна мощ обладава съответният егрегор и толкова по-лесно ще бъде на следващите групи от хора да работят за реализирането на заложената в основата му идея.
Ако помислим за егрегора на която и да е църква, трябва да кажем, че всички обреди, възприети в рамките на дадено вероизповедание (и на първо място обредите кръщаване или инициация), имат за цел да въведат новопокръстения под енергийната закрила на егрегора на съответната църква и с това да се облекчи неговият път за духовно израстване. С течение на времето егрегорът, създаден от Силите на Светлината, бива замърсяван от проникналите в него представители, легати, на тъмните сили. Тогава замърсеният егрегор вече изпълнява не еволюционните и творчески задачи, а започва да служи на делото на инволюцията, деградацията, застоя и последващото запустение и разрушение.
[5] ”Намитка” е древна украса за глава от плат за омъжената украинка. Тя не се е намира вече в съвременния й гардероб. Тя е била всъщност ленен, конопен или прозрачен шал с дължина до 5 м и ширина 50 см, който се е загръщал неколкократно около главата и е бил завързван с пищна панделка отзад, за да се виждат неговите украсени с богати тъканни орнаменти краища.
[6] Значението на думата невяста според една от версиите е „неизвестная” (на роднините на младоженеца), тъй като са я вземали от друг род; тя е влизала в егрегора на семейството на мъжа си и по време на подрязването на косата й духът на семейството на мъжа е влизал в нея.
[7] Големите религиозни празници съвпадат с критичните в енергийно отношение дни, когато се засилва въздействието на тъмните сили. В тези дни е било препоръчително хората да се занимават не с физически труд, а с духовна работа, насочвайки всички свои душевни и духовни сили за борба с нечистотата. Може да се каже, че религиозните празници са не празно прекарване на времето, в което човекът се стреми само към телесни удоволствия, а периоди, в които той трябва да изпразни цялото си същество от физически усилия, за да се насочи към духовното си усъвършенстване. Съвсем не е случайност, че в украинския език празникът се нарича „свято”, тоест всички празници са дните, когато особено е необходимо човекът да се стреми за бъде в святост. Това отчасти се отнася и за почивните дни, които са своеобразни мини-празници.
[8] Мавки в славянската митология са разновидност на русалките, същества, олицетворяващи душите на децата, които са се родили мъртви, а след приемането на християнската вяра – и душите на децата, които са починали некръстени. Мавките имат вид на красиви млади девойки с дълги ленени коси, с пеенето си могат да привлекат някой момък и след това да го гъделичкат до смърт.
[9] Защитна функция са изпълнявали и везаните пояси и колани, шевиците по извивките в националните славянски носии: по долните краища на ръкавите, по ръкавните извивки, деколтето и яката, по предниците на блузите и по полите, по долните краища на потурите, а също така накитите и бижутата – гердани и нагръдни украшения, гривни, халки и пръстени със скъпоценни камъни, обеци и т.н. За гадателство и други контакти с разни духове всичко това, споменато дотука, е трябвало да се свали, тъй като то не е пропускало духовете да влязат, по енергийните канали на контактьора, в неговото астрално и ментално тяло. Така например, героинята от романа в стихове на Александър Пушкин Евгений Онегин – Татяна Ларина – преди да се заеме с гадание, сваля от себе си и металния си кръст, и колана си, като по този начин сама позволява нечистата сила да влезе в нея.
[10] Може да се каже, че усещанията и възприятията предшестват чувствата и по-тясно са свързани не с областта на съзнанието, а с подсъзнанието. Чувствата се отнасят по-скоро към областта на съзнателното, усвоеното реално и на практика от съзнанието (душата). В онези области, които се намират отвъд границите на усвоеното („владението” на даденото конкретно съзнание), това съзнание се придвижва опипом (рус. „на ощупь”, бидейки обгърнато, забулено от тъмата на слепотата, невежеството (очите-веждите са свързани със зрението, а това означава и със знанието, воденето /рус. веденье/ – оттук и идва, както може да се предположи, единният корен в думите вежди, рус. ведать /зная, познавам, умея, чувствам, усещам/, светлина, ответ, съвет, привет).
С течение на времето натрупаната опипом от отделните частички информация се оформя в определена система (на гр. буквално „цяло, съставено от части – теми”), в по-широка картина на съответната област от мирозданието, от картината, която е имало това конкретно съзнание преди това. При това този процес е безграничен и сферата на усещането и възприемането расте все по-далече и по-далече от центъра на даденото съзнание към периферията, като отдава усвоените „територии” на чувствата. Те пък, от своя страна, с течение на времето, биват заменени от чувствознанието, интуицията.
[11] Окосмените индивиди биват считани за по-страстни, а това значи, че те са по-здраво свързани с астрала, с цялата съвкупност от измеренията на желанията. Жаждата за натрупване на богатство е една от разновидностите на страстта. Вероятно у окосмения човек по-активно може да се прояви желанието да придобие богатство, а всяко желание рано или късно се реализира. Друго нещо е начинът, с помощта на какви сили се постига тази реализация (всяка страст е признак на безумство, лудост) и колко след това ще трябва именно за извършеното душата да се разплаща чрез страдания „в места не толкова отдалечени” – в ниските слоеве на астрала, в демонизираните измерения.
[12] Според езотеричното учение представителите на минералното царство имат само плътно тяло, състоящо се от химичния слой на физическия свят. Етерното (финото) тяло при минералите е в процес на зараждане, а състоянието на съзнанието им е подобно на транс.
Представителите на растительното царство имат плътно и витално (жизнено) тяло, а тялото на желанията (астралното) е в стадий на формиране. Състоянието на съзнанието при растенията съответства на състоянието на сън без съновидения.
При животните към плътното и виталното тяло се добавя астралното, а се формират проводниците, енергийните канали на менталното тяло, намиращо се в областта на конкретното мислене (по-точно, в трите измерения на тази област). Състоянието на съзнанието у животните съответства на състоянието на сън със съновидения.
Човеците имат имат целия набор на гореизброените тела и работят върху изграждането на проводници на висшето ментално тяло, намиращо се в областта на абстрактното мислене, също състоящо се от три измерения. Човек става алтруист, като „поглъща” в областта на своето съзнание все по-голямо и по-голямо количество други същества, съобразявайки се с тяхната свободна воля. Състоянието на съзнанието на човека е пробудата, будността...
Съществата, които са стигнали до истинската мъдрост, тоест които са натрупали голям жизнен опит на степента човешко развитие (по правило те са преминали през много човешки въплъщения), обединяват в себе си висшата природа с низшата, материално-физическата, се превръщат в просветлени същества с цялостно (космично) съзнание и встъпват в Космичната Йерархия като пълноправни сътрудници на еволюцията, сътворци, разкрили и развили в себе си целия арсенал от духовни качества, за овладяването на много от които ние, на нашето стъпало на развитие, или само мечтаем, или въобще дори не можем да се досетим за съществуването им и за това, че те са заложени и в нас, обаче засега са в латентно состояние.
[13] При украинци и руснаци.
[14] Територия в древна Русия, подчинена на княжеската власт. (Бел. прев.)
[15] Понятието свет /светлина/ се асоциира с лекота, антигравитация, знание: сравнете англ. light /лек; светлина/, нем. leicht /лек/ и. Licht /светлина/ рус. видеть-ведать /виждам-зная/, свет-ведать /светлина-зная/. Антипод на светлината е мракът или тъмнината – асоциира се с тежест, товар, грях, невежество, липса на свобода за волята на душата.
Цитаделата на мрака, наричана в гръцката митология с името Аид (от което идват и рус., и бълг. ад), което е служело за име на владетеля й (вариант на Гадес) и буквално означава „невидим”, е мястото, наречено така поради липсата на светлина, нещо, което лишава попадналия в него от возможността да вижда и увеличава тежестта, гравитацията.
На лат. съществително gravitas /тежест/ съответства рус. груз със същото значение. Лексемата груз е съкоренна на грязь /кал, боклук, мръсотия/, грусть /тъга, жалба, печал/, груда /куп, купчина, камара/, гряда /леха; верига; върволица/, грядка /лехичка/, грудь /гърди/, грянуть /гръмна, избухна/, грунт /почва, земя, терен; грунд, основна боа; фон – полигр./. Към тях в определена степен се доближават и думите громить /громя, разбивам; разрушавам/, греметь /гърмя/, грозный /страшен/, гравий /дребен чакъл/, както и бълг. гранит, гранат (мин.), грандиозен (имащ огромна тежест), град и градушка, гравирам и други думи с буквосочетанието гр- и значение, така или иначе, свързано с тежест, плътност, сила.
Към тази група думи може да се добави лексемата груб /рус. грубый - невежа, неучтив, некултурен/ (култура е преклонение пред Ур – светлината) и съкоренната др.рус. грубъ; грубый /зъл; лош безнравствен, мрачен, грозен; невежествен/. Невежа или невежествен /рус. невежественный/ е човекът, чието съзнание е недостаточно развито, тоест не са отворени духовните му очи-вежди.
До др.рус. грубъ етимологично и семантично-езотерично са близки лексемите грех /грях/, грёзы /блянове, мечти, фантазии/ и гроза /буря с гръм и мълнии; страшилище/. Грехът е не нещо друго, а грешка, неправилно действие, заблуждение: ст.сл. грехъ /грешка, грях/; бълг. греша, грешник, погрешка, съгрешение, прегрешение и т.н.; рус. погрешность и огрех, означаващи неточность, недоизпипване, недовършена работа.
Думата грез /блян, мечта, фантазия/ в някои руски диалекти има значението на бред /бълнуване; глупост, измислица/, насочващо към болезнено состояние на съзнанието и родствено на лексемите бродить, блуждать, блудить, означаващи неправилно действие, придвижване не по истинския път: ст.сл. съгреза /грешка/; съгрезъ /смесване, на руски смешение (вероятно „забъркване, объркване, заблуждаване, отклоняване от истината: ср. помешать /да попреча в нещо/); ст.сл. греза /вълнение, смущение (< муть /мътилка, утайка/); грязь /кал, боклук, мръсотия/.
Думата грёза, имаща значението „мечта, плод на въображението” с оттенък „влияние на враждебните спрямо еволюцията сили на мрака (ср. ст.сл. гроза /буря с гръм и мълнии, угроза – наличие на враждебни сили-агрессоров, ужас, ад/) говори за болезнено въображение, в което духовните закони са в замъглен, изопачен, неистинен вид /рус. замутнённом (ср. укр. сказ /рус. бешенство < бес /бяс/). Такова въображение не съответства на необходимото за Сътворяването въображение на адептите на дясната ръка (представители на Йерархията на Светлина), в което е налице съразмерност на образите и изобразяваните – посредством тях – принципи, космични закони.
[16] С лат. volo са еднокоренни лексемите воля (по същество концентрирано желание), великан, власт, рус. велеть, власть и волос, укр. воліти /желая/ и володіти /владея/. При някои животни двубоят или битката между самците, мъжкарите, става с помощта на гласа: с крясъци при птиците и ревове при животните.
При хората с грубо съзнание подвикването и крясъкът имат за цел да бъдат овладени душите на онези, към които са отправени, да бъдат те подчинени от грубияните и да служат на техните егоистични цели и желания. По същия начин гласът може да използва и като оръжие за нападение или защита, енергийно изявяване на волевото начало. Това ни навежда на мисълта-догадка, че думите др.рус. воя /войник/, воин, вой, война, конвой (като че ли съ-движение) имат своя корен в лат. vōx, vōcis. Впрочем, като косвено потвърждение на нашата догадка може да послужи и подобието на рус. крик /вик/ с нем. Krieg /война/ и Krieger /остар. воин, боец/.
Интересно е, че в Япония е имало още в миналия век специално засекретена система за борба чрез гласа, с която е било възможно да се отблъсне противникът, без да бъде той докоснат, а по-точно – само с гласа (вероятно с ултразвук, който адептите по някакъв начин се учели да произвеждат със своите гласни струни и да го насочват срещу противника си).
[17] Както свидетелства Елизабет Хайх в своята автобиографична книга Посвещение (глава Лъвът), в древен Египет в онези времена, когато страната била управлявана от истински посветени – Божиите синове, фараонът е правел разходки с колесница с впрегнати лъвове. Тези зверове са били толкова чувствителни към енергийното му състояние, че незабавно са отговаряли на най-малкото усилие на неговата воля и дори той не е трябвало да си служи с никакви поводи. При това трябва да се отбележи, че лъвовете до такава степен са били независими, че би могъл да ги води само посветен с абсолютно чисто енергийно състояние на мислите и чувствата си. Главната героиня е разкъсана от лъв, когато отива в клетката на лъвовете, за да намери някакво спасение при тях от изгарящия я огън поради падението си от висшето състояние на божествено съвършенство в нисшите вибрации.
[18] Таласъм или караконджо (рус. оборотень) се наричат магьосниците и вещиците, способни да излизат (да се екстериоризират) в астрално тяло (астросом) от своето физическо тяло и да се превръщат, при уплътняване на астросома, в животно.
Според езотеричното учение екстериоризацията става обикновено в особено състояние, подобно на хипнозата или гранично между съня и будността. Астросомът на магьосника или вещицата се превръщал (ср. англ. turn /въртя се, обръщам се; превръщам се/) най-често във вълк, който напада слаби или незащитени хора, деца, животни. При това, ако резултатът от нападението е летален, смъртта на жертвата е следствие само от задушаване, без рани и проливане на кръв, тоест от енергиен вампиризъм, като таласъмът извлича нервната сила (психичната енергия) от жертвата си.
В езотериката това явление се нарича ликантропия: гр. ликос /вълк/ + тропос /обрат, обръщане/. А самият таласъм, караконджо или върколак, се нарича ликантроп. Интересно е, че у много народи, в съответния фолклор, названието на таласъмите често се свързва с името на вълка. Така например, укр. вовкулак (вовк /вълк/), нем. Werwolf (Wolf /вълк/), фр. loup-garou (loup /вълк/).
Трябва да се каже, че астросомите на някои хора приемат формата на животни, на чиито инстинкти най-често съответства характерът на съответния човек. Затова шведският ясновидец Еммануил Сведенборг (1688-1772) е видял много свои познати във вид на различни животни. Ликантропите по кровожадност, очевидно, са приличали на вълка. А името „берсек” /войник-таласъм/ по всяка вероятност напомня за връзката на таласъма с мечка (ср. нем. Bär /мечка/ и Berlin /градът на мечката).
[19] Значителна част от магьосническите действия се базира на използването на нисшите слоеве на астрала, съответстващи на различни животински страсти и емоции. Това пояснява и връзката с Луната на магьосниците и вещиците, които съгласуват тъмните си дела с фазите на Луната. Както обяснява природата на Луната, книгата Космичните легенди на Изтока, в легендата Луната – майка на Земята, „на Луната ние, сегашните човеци, сме преминали стадия на животинския си живот. Значи ние тогава още не сме имали разум, нито мислене мышления – та нали животните живеят само чрез чувствата и инстинктите. Ето защо сребърната загадъчна светлина на Луната, напомняйки ни чрез самата себе си за онова далечно отвъдпределно минало, потиска и заглушава мисълта и придава особена сила на чувствата. И тогава те ни подбуждат към странни постъпки – като че ли в състояние на опиянение, – които при „трезвата светлина” на Слънцето изглеждат срамни. Усилвайки анонимността и потайността, Луната парализира волята и сознателността ни. Лунното настроение е атавизъм, който дърпа човека назад, към животинското състояние, към онова, което преди безпаметни времена е изчезнало безвъзвратно. Ето защо Лунната светлина предизвиква меланхолия, носталгия, подбужда ни към безпричинна тъга по далечното и забравено минало. [...] Поради тези причини би трябвало да избягваме нейните лъчи, след като добре разбираме какво е отрицателното им влияние върху нашата психика. Единствено безлунното звездно небе носи хармония за нервната ни система”.
[20] Лексемите рыжий и русый в руския език, риж и рус в българския, рудий в украинския, руда, както и рысь /рис/, укр. рута /седефче/, ржавый, ръждив са с една и съща основа, но на друга степен на редуване, както и рдеть /почервенявам/. Думата руда първоначално е означвала само желязна руда. Тя е получила името си заради цвета: желязото при окисляване се покрива с тънък червеникав слой. Кръвта има червен цвят поради атомите желязо. Желязото по-активно от другите метали придобива и запазва магнитни свойства и, вероятно, благодарение и на това, кръвта активно се използва в черната магия, създавайки своеобразен енерго-магнетичен мост със съответния човек-жертва. Растението рута /седефче/ нерядко се използва като ингредиент на билки за магии (нека си спомним поне песента на Владимир Ивасюк Червона рута, където за това растение се казва, че е „вълшебна билка”). Астрологически желязото е свързано с Марс – червената планета, планетата на активните действия.
[21] Думата чакра означава „колело”. Физическото тяло се оживява чрез енергиите, които преминават през специфичните точки, наричани в западната наука плексуси (сплитове), а от индусите – чакри. В човешкото тяло има 7 основни чакри, всяка от които пропуска своя вид космична енергия:
1) Муладхара (или Маладара) – в основата на гръбначния стълб – на върха на сакрума;
2) Свадхистана (Саудистана) – на нивото при основата на половите органи;
3) Манипура (Манипюрака) – на нивото на слънчевия сплит;
4) Анахата – на нивото на сърцето;
5) Висудха (Виандха) – зад гърлото;
6) Аджна (Агнеия) – между двете вежди;
7) Сахасрара – на върха на главата – съответства на епифизата (това е центърът на духовната пробуда – отворът на Брахма).
[22] Към своята истинска същност.
[23] Съзвездието Косите на Вероника (Сома Berenices) е близко до съзвездията Воловар, Дева, Лъв и Ловджийски кучета. В това съзвездие е разположен северният полюс на нашата Галактика. Образно казано, това съзвездие оформя косата на главата на Галактиката.
Косите на Вероника е съзвездие, разграничено още през ІІІ в. пр.н.е. от астронома-математик Конон, приятел на Архимед. Конон му дал това поетично име. Но едва през ХVІ век, по предложение на Тихо Браге, започнали да го смятат за отделно съзвездие. Названието му е свързано с една историческа личност – Вероника, съпруга на Птолемей III Евергет, фараон на Египет, живяла през ІІІ век пр.н.е. и прославила се със своята божествена красота. Приказната й прелест се дължала на косата й, която блестяла като златиста река и предизвиквала възторг у всеки човек, който имал щастието да я види. Птолемей тръгнал на война за дълги години и вярната му съпруга, за да се върне той жив, принесла своята чудесна коса в жертва на богинята на любовта Афродита, която я отнесла на небето…
