Андрий и Олга Будугаи

Проумяване на Словото

(встъпителни думи от авторите)

Скъпи Читателю! С голямо удоволствие представяме на Вашето внимание сборника си от есета, където сме направили опит да обединим в едно цяло духовно-теософските си и филологически изследвания. Предложеният цикъл е резултат от двадесетгодишни размишления за строежа на Вселената и за мястото на човека в нея, за космичните закони, за значението на Словото, за неговата роля в процеса на облагородяването на индивида и превръщането на човека в космично същество, в съзнание, което стои над Вечността.

Работата по такъв своеобразен синтез пръв започна Андрий. Неосъзнатият негов интерес към езотеричното осмисляне на думата се проявяваше още в детството му, когато в разговор той е можел да усети, че нещо в думите на събеседника му не е в ред. Тогава го пита и разпитва, за да може по-добре да разбере смисъла на казаното от него, а и да реши точно коя дума той е употребил неправилно. След това му обяснява, че по-точна е еди-коя си дума. Понякога тези спонтанни пориви на Андрий за търсене на най-точната дума можеха да предизвикат напрежение в разговора или дори скарване. Но, както е казал Аристотел, Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа.

Следващата крачка по този път при Андрий започна през 1994 г. в руския град Ростов на Дон. В беседа с един мъж-филолог той чу от него една мисъл, която тогава просто разтърси Андрий: „Думата съвест произхожда от думата вест.” По онова време авторът няколко години вече бе изучавал самостоятелно теософия и знаеше, че съвестта е гласът Божий в душата на човека, тя е показател за неговото духовно израстване: колкото по-фина и добра е съвестта на човека, толкова по-чиста и извисена е организацията на неговата душа. И колкото повече човекът научава за духовните закони на света, толкова по-многообразни стават проявленията на съвестта му. А тука се оказва, че в самата дума всичко това е било заложено, та нали лексемата вест е от същия корен, както и ведать /зная/. Съвестта е точно това: знанието у човека за духовния свят.

След няколко месеца това разтърсване отново се появи, но вече на друго ниво. Андрий вече бе поразен не от значението на една дума, а от целия език въобще. Беше през февруари 1995 г. в град Бердянск, разположен на Азовско море[1]. Тогава той четеше книгата на Елизабет Хайх „Посвещение”[2]. В нея авторката разказва за духовния си опит, натрупан в няколко въплъщения, информацията за които постепенно е възкръсвала в паметта й. Основната тема на книгата е преживяното от авторката езотерично посвещение по време на една от инкарнациите й в Древен Египет. Случайно или не, но книгата „Посвещение” послужи като подтик за Андрий да получи прозрение за значението на езика.

Стана така, че обикновено като четеше, Андрий започна да обръща внимание на някои думи, които внезапно засияваха за него като скъпоценни камъни и започваха да откриват пред взора му своите нови значения. Не казваме, че тези значения бяха нещо свръхестествено. Но Андрий започва да вижда тези думи, ще кажем просто, вече не като плоски, в две измерения, а обемни, намиращи се в триизмерното пространство. В съзнанието му сякаш бе разкъсан някакъв бент и бликнаха мощни енергии. Доколкото той можеше, започна да записва всичко, което му идваше на ум. Думите се построяваха в редици, лепваха се една за друга ту по смисъл, ту по форма, сиреч те имаха общ корен или основа. И тогава започнаха да се разрешават от само себе си голям брой измъчващи Андрий проблеми и въпроси.

Така например думата доверие разреши противоречието между религията и науката. Учените твърдят, че се опират само на фактите. Но нима са малко случаите, когато някой учен, станал вече известен и с титли, не желае да възприеме определени факти, които са в разрез с разработената от него теория? И какво е всъщност това, ако не своеобразна религия в науката? А това твърдение на религията за самата нея, че може да се изгражда само на базата на вярата? Защо тогава в своите нравоучения тя се опира на човешкия опит?[3] И защо думата вяра е от един корен с латинската дума veritas /истина/? Именно доверието е началният етап на вярата, отправната точка за поредния етап в придобиването, от съзнанието на човека, на опита, който се претопява след това в негова вяра-убеждение.

Връщаме се към разказа си за словото. Андрий биваше удивен от едно явление: нерядко това нещо, към чието разбиране той се придвижва през годините на религиозно-теософските си дирения, в езика си лежеше едва ли не на самата повърхност. За тази цел бе достатъчно да се съпоставят няколко думи и скритите зад тях понятия. По-късно той прочете в една книга на руския религиозен философ Павел Флоренский, че един физик на някакъв етап от своите занимания с наука стигнал до задънена улица и разбрал, че не му позволява да се придвижи по-нататък единствено недостатъчно развитата словесност. Има се предвид не толкова речниковият фонд, колкото механизмът на владеенето на словото. И този физик след известно време станал изтъкнат филолог...

Този неочаквано възникнал и много бързо набиращ сила клокочещ поток от думи преизпълваше Андрий. Той започна да споделя за личното си откритие с хората, с които тогава общуваше, но видя, че никой не го разбира и не го взема на сериозно. Никой от тях не осъзнава като такова значението на словото – словото като космичен фактор, призван да помогне на човека да се превърне в жител на Небето, в буквалния смисъл гражданин на Вселената. Единственият човек, който разбираше и отговаряше на думите на Андрий, бе Ольга Дмитриевна Ковтун. След няколко месеца се оженихме и тя стана спътник на Андрий в търсенето и опознаването на истината...

Не сме се стремели да обгърнем необятното и добре съзнаваме, че само сме се докоснали до тайнствата на Словото. Но и това съприкосновение би било невъзможно, ако не се бяхме опирали на постиженията и прозренията на хора, които са вървели и вървят по Пътя на осъзнаване замисъла на творението на Великия Творец. Имахме за своя цел максимално да облекчим четенето на този материал, затова се постарахме да го изложим в научно-популярен стил и с използването на бележки под линия.

Всяко от предложените на вниманието на читателя есета е писано отделно и в различно време – този времеви спектър е повече от 15 години. Затова молим читателя да бъде снизходителен и да ни прости за някои повторения, които се срещат в текста на книгата, ако тя се чете наведнъж като едно цяло.

Някои есета са посветени на онези хора, които са оставили осезаема следа в сърцето и съзнанието ни. Нека тези есета бъдат възприети от тях като знак за нашата искрена благодарност. Същевременно искаме да изразим дълбока признателност на онези приятели, които вложиха личен дял за раждането на този сборник и положиха усилия, за да може той да стигне до българския читател: Невяна Керемедчиева, Бойко и Дияна Златеви, Кристина Горанчева, Ирена Петрова, Дарина и Мариана Черневи, Емилия Манолова, Донка Драмска, Елена Попова, Дора и Атанас Стоянови, Сергий Литвиненко, Константин Златев.

Молим да се заредите с търпение, тъй като есетата са наситени с лексикален материал, но по друг начин ни е трудно да говорим за негово величество Словото. Искрено ще се радваме, ако тази наша работа подтикне и Вас към размисъл и нови открития. Своите пожелания и мисли върху повдигнатите в тази книга проблеми можете да споделите с авторите на е.mail адреси: olantarpan@mail.ru или andrij-1966@mail.ru. И нека Бог ни помага при нашата обща работа със Словото!

На добър път, скъпи Читателю!

С уважение,

Ольга и Андрий Будугаи

Украйна, гр. Переяслав-Хмелницки

9 септември 2010 година, четвъртък.

---

[1] Бердянск е разположен в Северното Приазовие – област, където живеят много българи. Едната баба на Андрий – майката на майка му – е българка. Оформил се в лоното на руската и украинската култури, той самият твърди: „Усещам се повече като славянин, в когото се преплитат три национални енергии – българска, руска и украинска.” (Бел. прев.)

[2] Българският читател познава тази книга по превода, направен от Лилия Нанева – издадена от ХРИКЕР през 2005 и 2009 година.

[3] Когато един свещеник се обръща към своето паство, той не може да говори с едни и същи думи и с папуасите, и с индианците, и с европейците или пък с живеещите в равнина и с живеещите в планина или в Океания. Не може да няма разлика и между езика на свещеника от началото на 19 век, средата на 20 век и нашата съвременност …

Бойко и Дияна Златеви, 2011 г.

Ново слово за Словото

/рецензия за книгата 

на Андрий Будугай и Ольга Будугай

"Към сиянието на Истината

през глъбините на Словото"

(лингво-езотерични изследвания)

сборник статии/

В едно от своите есета великият руски художник, мислител, археолог и пътешественик Николай Рьорих пише: „В своите най-добри открития науката се оказва изкуство. Подобен поразителен научен синтез завинаги ще се запечата в човешкия мозък като нещо безспорно убедително. Така науката ще престане да бъде сбор от условно подбрани факти и тържествено ще се отправи към овладяване на новото мислене, водейки след себе си човечеството.”[1]

Двадесети век стана свидетел на небивали дотогава открития във всички науки, особено в естествените. Същевременно обаче процесът на натрупване на научно знание сякаш „забуксува” – броят на научните открития нараства много по-бавно от сумарния обем на научните публикации. Чуват се дори гласове, че възможностите за откриване на нови знания се изчерпват, че приближава „Краят на науката” – така е озаглавена книгата на известния американски научен журналист Джон Хорган.

Едва ли ще сгрешим, ако кажем, че една от причините за кризата на съвременната наука се състои в това, че гласът на Николай Рьорих за съжаление не беше чут – неговият пример не беше последван от научната общност – и той, заедно с малцина други, като основоположника на геохимията Владимир Вернадски, основоположника на хелиобиологията Александър Чижевски и автора на пасионарната теория за етногенеза Лев Гумильов, остана по-скоро щастливо изключение в своя цялостен подход към явленията в природата и човешкото общество.

В края на ХХ и началото на ХХІ век обаче се появиха кълнове на нови открития, основани на синтеза, в различни области на знанието, много от които тясно свързани със свещеното слово и със сакралния, провиденциален смисъл на еволюцията на човечеството. Ще приведем някои примери.

Руският историк проф. Андрей Зелински формулира основните принципи на архитектониката на „религиозните митологеми” в смисловото пространство на традиционните култури и на основата на тези принципи разработи модели на сакралното време за съществуващите днес култури – християнската, будистката, юдейската, ислямската, китайската, зороастрийската, както и за някои от изчезналите традиционни култури.

Словашкият софиолог Емил Палеш въз основа на прецизен статистически анализ на структурата на културното израстване на човечеството обоснова въздействието на висши духовни същества – Архангелите – върху световния исторически процес и възкреси в лоното на съвременната наука древните истини, скрити под булото на ангелологията, астрологията и алхимията.

Големият български художник Цветан Цеков-Карандаш, вдъхновен от прозренията на своя велик учител проф. Николай Райнов, отдаде над шестдесет години от своя живот на разкриването на пропорцията на златното сечение и перспективата в картините на Леонардо да Винчи. Единствено трагичната кончина му попречи да пристъпи към вече подготвеното от него теургично тайнство – пресъздаването на Леонардовата „Тайна Вечеря” в нейния първоначален вид върху нова стена. Според замисъла на Карандаш тази нова стена трябваше да се намира в града, носещ името на Премъдростта Господня – в българската столица София.

Неколцина работещи независимо един от друг изследователи от Русия и България, между които най-ярко сияе звездата на без време напусналата този свят Ирина Сидоренко (1958-2007), убедително доказаха, че значимите исторически събития са разположени във времето според божествената пропорция на златното сечение – закономерност, която дава един от ключовете към разкриването на провиденциалния смисъл на историята.

„Новият Колумб” – бележитият руски математик Анатолий Фоменко, известен с идеите си за ревизиране на общоприетата историческа хронология, всъщност направи откритие, неосъзнато от самия него – съставените от учения и сътрудниците му хронологични таблици и диаграми всъщност убедително сочат самоподобната структура на световната история, нейното морфологично единство, обхващащо всички епохи и географски региони без изключение.

Датският ориенталист Кристиян Линдтнер откри изненадващи гематрични (основани на числовите стойности на буквите в азбуката) съответствия между християнските евангелия и будистките сутри, повествуващи за живота на Гаутама Буда. Тези съответствия представляват неоспоримо свидетелство за съществуването на глъбинна връзка между двете религии, чиято глобална значимост тепърва предстои да бъде осъзнавана.

Полският космолог и католически свещеник Михаил Хелер, лауреат на наградата „Темпълтън” за 2008 г., в своите трудове положи основите на един нов синтез на подходите на науката и религията в един хармоничен, цялостен мироглед.

Този списък, разбира се, е твърде непълен. Но е вън от всякакво съмнение, че в него трябва да бъдат включени имената на авторите на настоящата книга – филолозите от Украйна Андрий и Ольга Будугай – осъществяващите познание в Словото, чрез Словото и от Словото.

Именно принадлежността на семейство Будугай към тази нова наука, синтезираща различни пътища на познание, стана причина да поканим Андрий Будугай като първи чуждестранен лектор за участие в организираната през 2010 година в София и Пловдив от сдружение „Нова палитра” съвместно с община Пловдив и редица културни организации VI пролетна лектория „Единство на времената”. Всъщност „чуждестранен” е формално и следователно неточно определение – и Андрий Будугай, който е с български произход, и съпругата му Ольга принадлежат и към българската култура, от която черпят вдъхновение за своето творчество и с която ги свързват множество нишки на духовно съзвучие, взаимно разбиране и плодоносни приятелства.

Онези, които са имали удоволствието да се докоснат до статиите на Андрий и Ольга Будугай, вече познават универсалността, с която Словото се разкрива от двамата автори – за тях то е и скъпоценна руда, в която се съдържат съкровените свойства на всички химични елементи, и чудотворно биле, с помощта на което умелият лечител е способен да изцери всяка телесна и духовна болест, и магично заклинание, при боравенето с което се изисква особена отговорност, и незаменимо сечиво, с което се извайват и възвестяват образите на грядущите събития.

Спектърът на обхванатите от двамата автори проблеми и яснотата на мисълта, с която те са разгледани, сродява техния сборник с един друг забележителен труд на същата тематика, превърнал се вече в част от българската философска класика и все още очакващ превод на други езици – „Словото” на гениалния български художник Илия Бешков.

В настоящата книга, както и в други трудове на Андрий и Ольга Будугай, се разкрива един удивително широк духовен кръгозор. Наред с имената на изтъкнати филолози като Владимир Проп, Александър Потебня, Eмил Бенвенист, Измаил Срезневски, Николай Шански, Юрий Комар, Павел Черних, Марк Маковски и др. в произведенията на двамата Будугаи можем да срещнем цитирани основателката на Теософското общество Елена Блаватска, Николай и Елена Рьорих, религиозния философ Павел Флоренски, писателя-духовидец Даниил Андреев, втория Пазител на Храма на човечеството Уилям Дауър, езотериците и теософите Ани Безант, Нина Рудникова, Георг Мьобес, Едуар Шюре, Елизабет Хайх и много, много други... Не липсват и препратки към съчинения на велики философи – както древни, така и съвременни, към свещените книги на различни религии и към класически произведения от литературите на различни народи.

Широката ерудиция на авторите и богатството на разглежданите от тях теми обаче в никакъв случай не ги довежда до еклектизъм. На протежение на цялата книга Андрий и Ольга Будугаи са последователни в изразяването на един органичен, цялостен мироглед, който е въплътен в техния общ труд от първоначалния замисъл и до най-малките детайли. Специално внимание заслужава композиционният план на книгата, съставена от три глави – „Етика”, „Филология” и „Природа”. В избора на тяхната поредност е представено едно схващане, характерно за множество философски школи на Изтока – че безопасното проникване в тайните на Словото и природата е възможно единствено след усвояването на основните етични принципи.

Предложените на вниманието на читателя статии заемат достойно място в пространството на академичната филология, като същевременно носят белезите на задълбочено проникване в пластовете на езотеричното знание. Уместно е да си зададем въпроса: езотерици ли са самите Андрий и Ольга Будугаи?

Популярната в днешно време свободна интернет енциклопедия „Уикипедия” дефинира езотеризма като „религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени”. Ако приемем тази дефиниция, не бихме могли да открием в творчеството на семейство Будугай езотеричното, тъй като те открито споделят и публикуват резултатите от своите изследвания.

Проумяването на глъбинния смисъл на тези резултати обаче изисква не само интелектуално усилие, но и напрежение на духа. Бидейки не само учени, но и творци, Андрий и Олга Будугаи са създали научен труд, за който с пълна сила важи казаното от Гео Милев за произведенията на изкуството в публикуваното през 1922 г. езотерично есе „Тайната”: „Изкуството води човечеството към постигане на абсолютния дух – на философския камък – на Бога. Всяко художествено постижение е разгатване на част от Мировата Тайна, на част от Мировата Хармония»[2]. И всяко достижение на зараждащата се нова одухотворена наука също, ще добавим ние. В този смисъл много по-вярно характеризира същността на лингвоезотеричните изследвания на двамата Будугаи една друга черта на езотеризма, също спомената в Уикипедия – „Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие”. Такива хора са авторите на тази книга, и за също такива читатели е написана тя.

Бойко и Дияна Златеви[3].

Канада, гр. Едмонтън, 10.01.2011, пн.

---

[1] Рерих Н.К. Листы дневника. Т. 2. М.: МЦР, 2000. С. 138.

[2] Гео Милев. Тайната // Анхира, бр. 7, ноември 1922 г.

[3] Бойко и Дияна Златеви от 2003 г. правят електронното списание „Палитра” (http://www.palitrabg.net), а от 2005 г., заедно с няколко съмишленици от сдружение „Нова палитра” (http://novapalitra.hit.bg), организират в България пролетната лектория „Единство на времената” (http://www.palitra.bg.net).

Патриарх Евтимий

Андрий Будугай

На Патриарх Евтимий

(акростих)

Посвети сам ти живота си на Бога,

Алконост бе сякаш – духом тъй се извиси!

Твоите следовници сега са много –

Реформаторството твое цял народ спаси...

Исихазмът български ти даде сила,

А Атон те осени за верните слова:

Ревностно опази книгите-закрила,

Храбро носи кръста на църковния глава.

Единение в духовност и наука –

Вярата и Истината бяха твоя твърд.

Търновград на новото бе център тука.

Извезаните словеса твои са без смърт.

Могъществото турско ти с мисъл порази,

Идеала на Христа за бъдното спаси

И Юга славянски към Бога извиси.

Превод от руски – Невяна Керемедчиева,

София, септември 2004 г.

Патріарху Евтімію

Проходить час і чітко розумію:

Аршинами[1] не зміряти святе!

Твій дух через віки несе надію,

Рятунком кожному із нас стає.

Ісіхія[2] дала тобі глибини,

Афон-гора[3] очистила тебе.

Реформу[4] ти прозрів тоді з вершини[5],

Хрест взявши та не скинувши ніде[6].

У Лемносі[7] ж, в імперському затворі[8]

Егейське море подолав твій дух[9]:

Вільнішим вільних став під час неволі

Та наточив духовний плуг[10].

І силу ту ти передав народу,

Мур[11] віри збудував на сотні літ[12],

І в Тирново ти дав від рабства “воду” –

Юних слов’ян урятував твій щит!

Болгарія, м. Софія, 27.02.02, ср., 15.20.

Патриарху Евтимию

Посвятил ты всю жизнь делу Бога,

Алконостом[13] воспел святый Рай,

Тех, кто слаб, удержал от порока,

Реформаторством спас целый край!

Исихия тебя восхитила[14],

А Афон дал в молчаньи слова[15]:

Расчищая сознанья[16] от „ила”[17],

Храбро нёс ты свой крест как Глава[18].

Ученик Теодосия верный,

Единил ты науку и дух[19],

Возводил Святой Троицы стены[20]:

Тырновград стал новаторству друг[21].

И плетеньем словес”[22] соткал силу,

Мусульман превозмогшую сталь[23]:

Идеалы Христа с нею жили,

Юг славянский ведя в Божью даль!

Болгария, г. София, 05.03.02, вт., 14.40.

Андрий Будугай

Сёстры Софии

Невяне Керемедчиевой

Создаёте вы эру цветенья;

Ёмкий мир ваш рождает лучи,

Собирая людей восхожденья,

Трансформируя в День мрак Ночи.

Разверзаются хляби прозрений,

Ароматом Творца дарят нас,

Меры новые вводит ваш гений,

Сострадая грешащим весь час.

Озаряйте и впредь павших светом,

Факелами им будьте в Пути.

И, творя под Господним Заветом,

Идеалам давайте взойти!

Болгария, г. София,

14.01.2002, пн., 00.16.

---

[1] Аршин – руска мярка за дължина, равна на 71 см.

[2] Ісіхія – от гръц. ησυχία /безмълвие, покой/ – форма на съзерцателно монашество от ІІІ-ІV век, която през младостта си е възприел Евтимий.

[3] Гора Афон – в полуострова Света-гора, на връх Атон: там от 1365 г. Евтимий прекарва няколко години в съзерцателно безмълвие.

[4] По време на исихията си Евтимий вече е бил подготвен за реформата.

[5] Асоциация на думи: вершина – като връх Атон в Света-гора, подобно на духовното извисяване на Патриарх Евтимий.

[6] Кръст на подвижник, на реформатор, на духовен водач.

[7] Остров Лемнос в Егейско море, където за кратко време е бил заточен Патриарх Евтимий поради конфликт с византийския император Иоан V Палеолог. Патриарх Евтимий бил исихаст и непримирим противник на унията със Западната църква, на която императорът давал подкрепата си.

[8] Укр. „затвор” /заточение/.

[9] Духът на Патриарх Евтимий не бил пречупен, а станал по-голям от Егейско море, сред което той е бил заточен.

[10] Плуг на духа.

[11] Укр. „мур” /зид, ограда/.

[12] Патриарх Евтимий бил предвидил катастрофалността на удара от турците и откликнал подсъзнателно, но вярно, по единствения възможен начин – като подготвил невещественото, духовното наследство, което не зависи от завзетите територии, което може да се пренесе в други земи и сред другите славянски народи, което може да подхранва народната памет в продължение на дългите робски векове.

[13] Една от трите вида райски птици: наред с Хамаюн и Сирин.

[14] Игра на думи: „восхитить” има две значения: 1) да възхитя, очаровам; 2) да се извися до небето.

[15] Смисълът е: исихията е дарила възможността да намери правилните думи.

[16] Дава правилната посока за развитието на съзнанието на българите.

[17] Рус. „ил” /тùня/ – като символ-сравнение за духовно изкривяване, отклонение.

[18] Глава – Патриарх, духовен водач.

[19] Патриарх Евтимий е правел връзка между наука и дух-религия.

[20] Игра на думи: и като стени на манастира „Света Троица”, и като духовна ограда, зид на Небесната Света Троица.

[21] Търново през това време е възприемало всичко ново, прогресивно, новаторско.

[22] Стил в литературата, разработен от Патриарх Евтимий.

[23] Духовната сила, която не е била пречупена, сломена, разрушена от османското иго.