ЦИГАНИНЪТ И ПРОКУРОРКАТА
/разказ/
Опърпан дребен човечец влезе в ателието, попита кротко:…Може ли?... и като получи съгласие заразказва историята на своята неволя:
– Аз работя на кошарите на Вършилови от Брестник. Тя е там, бе – като отиваш към Асеновград след околовръстното се отбиваш по черния път вдясно и преди линията за Свиленград е кошарата. Та там гледаме овце и крави, аз съм на кравите. Изкарвам ги на паша, връщам ги, прибирам ги, изривам им, давам им храна, доя ги. И жена ми беше с мен. Тя роди преди два месеца, бебето с нас, гледа го, кърми го до преди четири дена и … взе, че избяга. Остави малкото, то е момиченце – само на два месеца е, почудих се какво да правя!
Той видимо притеснен до немай къде, приседна на стола, помая се и попита:
– Да разправям ли? Може ли вие да ми помогнете нещо?
– Продължавай – казвам му – продължавай. Разкажи до края. Потърси ли я? Каква е тази жена, дето си оставя детето на два месеца? С какво го храниш, сега?
Той получи някаква увереност от поканата и продължи:
– Ходих при кварталния, казах му, че са я видели на широката улица в махалата. Стояла, пушила. Живеела с друг мъж, ми казаха. Отидох да я търся, не я намерих, а кварталния ми вика: Намери си я! Аз не съм ти виновен! Сега се чудя как ще гледам бебето. Добре, че при нас работи една жена та ми помага. Храним го с краве мляко, но не му понася. Вдигна температура завчера, след като оная избяга и повикахме бърза помощ. Дойдоха, казаха, нещо написаха рецепта, но не искаха да го вземат без майката. Нямало кой да го гледа. Да сме я намерили, та да го вземат. Сега може да умре. Има температура! Чорбаджията ме пусна да отида до кварталното полицейско. Даде ми един ден отпуска.
Чудя се на човека. Сядам на клавиатурата и му излагам случая. Адресирам до районния прокурор. Циганинът се чуди – какво да прави сега!
– Като го занеса ще го вземат ли. Ще ми помогнат ли?
Аз предполагам, по-скоро знам, че ще вземат жалбата и ще го изпратят да си ходи. А той има нужда веднага от помощ! Ставам и отивам с него. Искам настоятелно да влезем при дежурния прокурор. Има болно пеленаче, то има нужда от незабавна помощ! Влизаме, след едно най-вероятно необходимо, но неразбрано от нас, чакане при млада и приятна на вид жена. Тя ни погледна с една рутина от която разбрах, че приема моето присъствие, като сигнал за по-голямо внимание, прочете жалбата и започна да разпитва притеснения клетник:
– Ти лежал ли си в затвора? Коя ти е тази жена? Ти колко деца имаш? Три от първата и две от втората. И сега от тая. Абе, като не можете да ги гледате защо ги раждате, бе? Сега какво да те правя? Я да видя, какво пише за теб.
Тя въведе името в компютъра, там се появиха данни, тя започна да се обяснява гласно.
– Ти, вярно не си осъждан. Не лъжеш, значи. Ама от кое Районно сте там? Ще ги потърсиш утре. Аз ще им изпратя жалбата.
Обаждам се. – Госпожо, детето до утре може да умре. Има нужда да се задействат така, че някои да отидат да намерят майката, да се извика бърза помощ и то така, че да се вземе детето или да се отведе в дома за изоставени деца. Моля, задействайте ги веднага.
– Не знаят колко деца раждат, а сега зор!
Тя потърси някой от Районното, обади се натам – насам и каза: Сега ще ти дам моята резолюция и отиваш в Пето. Там ще се погрижат.
Той взе листа, почуди се малко и тръгна. Тръгнах и аз.
Помислих си: “Как ли ще го посрещнат сега и дали ще го “оправят”, т.е. ще намерят ли изход за гледане и оцеляване на това дете? На прокурорката не и беше най-голямата грижа, въпреки че ясно ставаше въпрос за човешки живот. Живот, но цигански!? Дето раждат деца без да ги броят?”
Кой има право? Този, който гледа да придвижи преписките, а не служителите, така че ефикасно да помогнат на пострадалите? Или бащата, който с най-голяма грижа и тревога е тръгнал да търси правото от здраве и отглеждане на детето си и своето право на баща, обичащ рожбата независимо коя е по брой. Този който работи, така че произвежда и ни снабдява с най-необходимата храна. Този, който нощува и денува на трудовото си място без да брои работни часове и дни? И то за нищожно възнаграждение в сравнение на това с прокурорката! Този който произвежда блага или този който произвежда неефективни преписки?
Прокурорката или циганинът? Кой е по-достоен?
вестник" Достойнство"
Людмил Попов
Няма коментари:
Публикуване на коментар