Община Пловдив

• Това са новините от конкурса на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания 2012 г.
  Авторите и проектите, събрали най-много точки и класирани за финансова помощ, са следните:
  1. Емилия Каменова, „Страсти и неволи”, литературна история и критика, ИК „Хермес”, 2500 лв;
  2. Иван Вълев, „Любовна лирика”, ИК „Хермес”, 1500 лв;
  3. Антон Баев, „Дневникът на корабокрушенеца”, стихосбирка, Издателство „Коала прес”, 1400 лв;
  4. Станислава Станоева, „Теория на всичко”, стихосбирка, ИК „Жанет 45”, 1400 лв;
  5. Рашко Сугарев, „Светлината на онези дни”, сборник разкази и новели, ИК „Летера”, 2500 лв;
  6. Георги Райчевски, „Гранд кафе „Кристал”, документално художествена литература, ИК „Хермес”, 1800 лв;
  7. Красимир Йорданов, „Необятно”, стихосбирка, Издателство „Макрос”, 1400 лв;
  8. Димитър Гачев, „Фрагменти за камбана”, стихосбирка, Издателство „Акцент 96”, 1000 лв;
  9. Венета Ганева, „Моят цветен свят”, книга за художничката Анастасия Ножарова, НБ „Иван Вазов”, 2000 лв;
  10. Тильо Тилев, „Стихове за посветени”, УИ „П. Хилендарски”, 400 лв;
  11. Оркней Дамянов, „Кучешки разкази”, сборник разкази, ИК „Захарий Стоянов”, 1000 лв;
      
      
      Очевидно комисията с председател Димитър Атанасов и неясен състав по компетентност си е позволила клиентелизъм.
      Емилия Каменова, която години наред е била член на Експертната комисия в този и в други конкурси, още повече години получава заплата като гимназиална учителка, на 1 октомври 2012 г. получава най-голямата сума за издаване на книга.
      Станислава Станоева също е участвала като член  на жури в конкурса на името на Добромир Тонев. Това означава, че е изконсумирала сумите от хонорарите. Предполагам, че трябва да изнесе открит урок в часа на класа по темата "Здравословно хранене. Тайната на стройната фигура". С удоволствие ще присъства д-р Людмила Емилова.
      Георги Райчевски е на годините на майка ми. Той е пожизнено осигурен с пенсия. Кражба е да взема хляба на децата си. Много деца, които обгрижват родителите си. Пожизнен пенсионер.
      Колко ли такива получават пари от този конкурс?
      Безспорно свидливата комисия е решила да усвои остатъка от сумата до 20 000 лв. Отпускат 16 900 лв. Изконсумирани са 3 100 лв. Не са публикували хонорарите на Експертната комисия, която е прочела 7000 стр. Изобщо убийствата са масова практика.
      После твърдят, че някой се бил самоубил.
      
      

В пиеса, гледана повторно

"Отсам рая", роман от Ф. Скот Фицджералд

"В пиеса, гледана повторно", картина от Диана Панайотова

 

 

Prometheus: Критика и есета от Мария Чулова

Prometheus: Критика и есета от Мария Чулова: Книгата съдържа статии от 1994 г. до 2010 г., писани през дълъг период от време. Можете да си я закупите в книжарница "Спектър" в гр. Кърджали.

Възраждането и борбата ни за свобода

Левски многократно заявява своите демократически възгледи и ги влага в "Нареда за освобождението на работниците за България". Да се направи коренно преобразование. Да се повдигне храм на истината и правата свобода. Пътищата за постигане ВРО, постижение дори за европейските национални и демократични движения за 19 в. За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, състави се Централен комитет. Частни комитети - Тайна полиция, за да може съобщенията да са по-сигурни, нареди тайна поща. Желязна дисциплина.
"Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови!". Мнозина не са постоянни. Никой да не се повежда сляпо в работата. Повече от тебе си да уважаваш народната работа. Безстрашливи и великодушни. Чистонародният мъж дава всичко, па и себе си жертвува. Може да изисква от хората само този, който е чист, почтен, самовзискателен, жертвоготовен. Васил Левски Джобното тефтерче и личните сметки на Левски /ноември, 23/ 3,5 лири турски за револвери и пр. Монахинята сестра Евгения, стр. 14 в джобното тефтерче. Душевно много съкрушен,.... и тъй си мислех с нетърпение и много, много аз мълчах, по сърдечното си влечение към Трапезица аз тръгнах. Убил слугата на Денчо Халачев от Ловеч. Каквато смърт заслужава, слава от българския народ и венец от Бога. Вътрешно осъзната мисия. 16 юни 1872 г. пред Комитета в Букурещ. "чрез упълномощението ми, дадено от ЦБРК..... същият се заклевам пред нашето отечество България, че ще следвам точно длъжностите си.". Изпълнява точно предписанията на Устава, но не отстъпва пред Димитър Общи, Спас поп Хинов и още неколцина заговорници. Създава повече от 500 революционни комитети. Не унива и след Арабаконашкото приключение. "Напред и не бойте се, дързост и постоянство, времето е близо, ще видим и свобода". "Под вънкашност чужда и под име ново",... "говореше често за бунт, за борба като за една ближна, обща веселба". Ив. Вазов "всичките пътеки кракът му видяха". "кога беше нужно, хром и сляп, и хлипав". "трябва твърдост, кураж, постоянство". "навсякъде гонен, всякъде приет". "селяните прости светец го зовяха" ода "Левски", цитати от Ив. Вазов В 20 бр. на "Свобода" ме вика в Букурещ, запират по конаците и дават заповед ...тоз час да сторите хабер на конака. Писмо до Данаил Попов "защото може и да умра" - из писмо до Любен Каравелов от В. Левски. Грешка на Любен Каравелов да го вика чрез вестника в Букурещ. Арестувани са много българи. "Хванете тогоз" - поп Кръстьо. Ив. Вазов "Да давам упование на целокупна България", Васил Левски пред съдиите. Сменял е имена и тескерета, пътища, конаци, тайни къщи. "Те нямаха власт над таз душа яка". "Един ответ даде и едно мълчание и казваше "Аз съм Левски, ей ме на!" и никое име той не спомена." Вазов.
 Причислил съидейници в Старозагорското и Априлското въстание, Левски беше отворил навсякъде път и ние вървяхме по неговите пътеки. Захарий Стоянов, който е автор на биографията на Левски.
 Поп Тодор бил оплашен, приближил до Левски и го поканил да се изповяда.
 "Дядо попе, поменувай ме в молитвите си йеродякон Игнатий!" "Боже избави България!" - последните думи на Левски. Из "Обесването на Васил Левски" елегия "Плачи!" "Зимата пее своята зла песен, вихрове гонят тръне в полето и студ и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето" Хр. Ботев
"Три мъчила, три символа: разпятие, Торквемадов огън, бесило - три смърти, които вековете измислили да наказват безчестните и безсмъртните..." Ив. Вазов
Търся да открия Левски в светлина. Д-р Кръстьо Кръстев Най-ясен и най-непознат, загадка.


 Човекът, Апостолът, светецът, преобърнал времето, за да живее във времето - проф. Дойно Дойнов.

Преводи на поезията на Ф. С. Фицджералд от Мария Чулова

Стихотворения от Ф. С. Фицджералд Преводи от Мария Чулова от английски на български език. Досега не са публикувани стихотворенията на Франсис Скот Фицджералд на български език. На 10 юни 2012 г. изпратих електронно писмо до списание "Страница" с прикрепен файл с 12 превода. Списък на стихотворения от американския поет според годината на публикуването им. 1. Футбол, Коледа 1911 г. 2. Дъжд преди зазоряване, февруари 1917 г. 3. Принстън – Последният ден, 01.05.1917 4. В пиеса, гледана повторно, юни 1917 5. Глинени ходила /в писмо до Сесилия Делайхант Тейлър/, 10 юни 1917 6. Будуването цяла нощ, ноември 1917 г. 7. Хиляда и първият кораб 8. Градски здрач, 01.04.1918 г. 9. Маршируват по улиците, февруари 1919 г. 10. Папата на изповед, февруари 1919 г. 11. Моята първа любов, 01.02.1919 г. 12. Поема, която Еймъри изпрати до Елинор и я нарече „Лятна буря”, 26 март 1920 г. 13. Поема, която Елинор изпрати на Емъри няколко години по-късно, 26 март 1920 г. 14. Тръгваме тази нощ, 26 март 1920 г. 15. Сънят на вселената, 01.11.1920 г. 16. Тъжна катастрофа 17. За една тъжна болнавост 18. Южно момиче 19. О, сестро, ще разкриеш ли сърцето си? ,12 юни 1933 г. 20. Лампа в прозореца, 23 март 1935 г. Търся издател, който проявява интерес.

Критика и есета от Мария Чулова

Книгата съдържа статии от 1994 г. до 2010 г., писани през дълъг период от време. Можете да си я закупите в книжарница "Спектър" в гр. Кърджали, в книжарниците в гр. Пловдив: "Магелан", "Хеликон", "Дики", Университетска книжарница "П. Хилендарски" и в книжна борса "Макрос". Можете да я поръчате с електронно писмо на адрес: chulova@mail.bg. Среща с писателката ще се проведе в Дома на учителя в гр. Пловдив на 18 юни 2012 г. от 16,30 ч.

Участвайте във форума на новото електронно списание "Прометей" на сайт: За доуточнение: тел.0894/374798 Мария

Орфей и началото на философията

Орфей и началото на философията

Есе от Константин Байрактаров,
гр. Свищов

Орфей не е само митичен персонаж, доколкото от него изхождат някой ключови философски постановки, които трудно могат да бъдат приписани на колективното безсъзнателно митопоетично мислене. Така например, убедително могат да се посочат връзки между Орфей и философи като Хераклит, Питагор, Парменид, Платон и др. Вдъхновение за тяхното философско творчество е почерпено от идейната основа на орфизма, от който те извличат идеи подобно на нишка от кълбо прежда. Историята на философията обикновено се дели на два основни етапа – предфилософски (мит) и философски (логос).
В тази рамка трудно се вмества личността на Орфей. Компромисно решение от типа, че Орфей е представител едновременно на митопоетичното и логосното мислене, не е достатъчно оправдано от историческа гледна точка. По приемливо е орфизма да се разглежда като едно самостоятелно мисловно направление на човешкия дух. Орфизмът е феноменален, доколкото самият той си има своя периодика и историческо развитие и доколкото като самостоятелна мисловност съпровожда философията. Както го е хронологизирал Е.Данков орфизмът бива догръцки, гръцки и неоплатонически (римски). Орфизмът се явява Axis Mundi на философията.
Орфей Родопееца, известен като философ, цар, първожрец, мистик, поет и музикант, е роден в Тракия и се свързва със настоящото с. Гела (Смолянско), чиято възраст като поселение датира отпреди 3300 години.По света има едноименни селища, свързани с паметта на Орфей и с Похода на аргонавтите до Колхида /ХІІІ в.пр.н.е./. Представата за Орфей като музикант пише Б.Ръсел “не е толкова застъпена в по-ранните варианти на легендата, колкото в по-късните форми. Първоначално той е бил жрец и философ”. Философското наследството на Орфей не е запазено цялостно, по останалите фрагментарни сведения обаче може да се твърди, че става дума за една философия и практика на просветлението. Между впрочем, според някои значението на името Орфей е “онзи, който лекува със светлината”.
Насочвайки се към самоусъвършенстването човек постига разбиране и на макрокосмоса, адептът постига единение с космическото битие, докато до този момент чрез култово-обредните действия човек е постигал единение само с това, което се разбира като социокосмос. Според орфиците човекът е отчасти земен и отчасти небесен; посредством един чист живот, небесната му част нараства, а земната намалява. Ставайки едно с Бакхус адептът става новороден, дважди роден, както много по-късно това разбиране ще намери място в християнската теология. Според тракийската теология Бакхус е дважди роден – един път от майка си Семела (като Дионис Загрей) и втори (Дионис-Бакхус) – от бедрото н Орфическата космогония е добре известна; моментът, засягащ произхода на човека (антропогенезата), е свързан с богоборческото начало. Титаните разкъсват Дионис Загрей, а Зевс унищожава титаните. От кръвта на титаните и останките от Дионис се появяват хората. Зевс поглъща сърцето на Дионис, от който акт след това се появява Дионис-Бакхус (бог на виното). Но основната идея на този мит е, че човекът е двойнствено същество, произлязло от останките на титаните и Дионис Загрей, поради което, хората “съдържат в себе си низшето титанично начало и висшето разумно начало”. /с.78/
Върху етимологията на името на Орфей (Orpheus) има и по-сериозна хипотеза, която разкрива едно по-сериозно поле за разсъждения, свързани с реконструирането на неговото учение. Според някои изследователи (О.Керн, Клаусен, Фикк и Бечтел) името му изхожда от думата “орфанос” (orphanos). Възприемайки тази етимология О.Керн предпочита да говори не за орфици, а за Усамотените, Самотните. Пак според него Орфей е творение на една култова общност, вървяща по самотната пътека. Това явление започва да се наблюдава през VII-ми и VI-ти в. пр. н.е., когато в елинските полиси се появили странници със знатно потекло, наричащи се самотници по името на Орфей. По едно и също време в Западна Елада, в Атика са се появили много орфеевци, докато самият Орфей е сумарен образ, изхождащ от средите на общностите на самотниците. Според О.Керн понеже Орфей се повява като митичен герой в писмените източници и по изображения на вази едва в средата на V в. пр.н.е., то няма основания той да се свързва с Тракия. Тази крайна песимистична оценка също не е докрай оправдана. Сред елините са се носели странни и непонятни разкази, че бъдещите царе на тази древна земя (Тракия), които “се отдавали на продължителен период от време на безмълвнически живот в усамотение и въздържание и чрез посвещения и мистериални обреди се обезсмъртявали. В този период те нямали име и род, били просто самотници и се подготвяли за своето ново божествено прераждане. Всъщност става дума за една медитативна мълчалива практика, напомняща исихазма, която като духовно пречистване (очищение) е път и начин за постигането и утвърждаването на един чист живот. А във връзка с управлението се преследва идеала на просветения (просветления) и добродетелен владетел, характерен и за източната култура.
В орфизма присъства понятието “орфос” (гр.) – правило, респективно – “правилно действие, правилно мислене, правилен възглед и т.н.”, което е близко смислово и терминологично на елементите на аштанга марга, осмостепенния път в будизма. Б.Богданов отбелязва, че “в орфизма, се развива идеология за пряка връзка на отделния човек с целостта на света. Тази форма на отнасяне се отличава принципно от полагането на човека в света винаги с посредничеството на колектива, така ярко застъпено от и Орфизмът е практическа, действена философия, при която битийстващият мислител из основи е постигнал същността на света, съпреживявайки го – самият Орфей прие участта на Дионис-Бакхус.
деологията на елинската полисна култура”.(с.64) В предговора си към книгата “Премълчаното в нашата история” Димитър Нейчев дава представа за първоначалното разпространение на орфизма: “Учението на Орфей намерило много последователи. Между тях бил Тамирис /Тамир/, който според Страбон царувал на Атонския полуостров. Фригийският цар Мидас управлявал, “като слушал на планината Пиерия поученията на Орфей”. Други царе-жреци са били Залмоксис - на гетите в Североизточна България, Финей от Салмидесос - управлявал земите около Босфора, Марон - владетел на киконите и известният от Илиадата Резос, възпят и от Еврипид”. И това философско-религиозно учение не се е разпространявало безпроблемно, доколкото е бил налице конфликтът с последователите на Дионис.

В древна Елада носителите на орфизма са били странстващите орфеотелести, които са посвещавали знатните гърци в основите учението. Орфизмът като учение за душата и спасението, както бе казано в началото, има едно уникално самостоятелно развитие привидно встрани от руслото на философията и литературата, но същевременно с огромно значение за древногръцката култура като цяло. То намира продължение в учението на Питагор, който го надгражда с математическа метафизика.

Библиография

Данков Е., “Увод във философията на природата”, УИ “Св. Св. Кирил и Методий, ВТ, 2002
Данков Е., “Метафизика на орфизма”, сп. Философия
Данков Е., “Схващането на Бъртрантд Ръсел за тракийския орфизъм в историята на западната философия”
Ръсел Б., “История на западната философия”, т. I, ИК “Хр. Ботев”, С., 1994
Бошнакова Анна, “Авлос и лира – Философия на музиката в Древна Елада”, ИК ЛиК, С., 2003
Богданов Б., “Орфей и древната митология на Балканите”,
Гигов Н. “Орфей и азбуката”, изд. ХЕЛИОПОЛ, 2006
Нейчев Д., “Премълчаното в нашата история” (Предговор)

За трети март

Царски словоред
е наименованието на интелектуалната игра.
Посланията са "Свобода или смърт", България, "Трети март", МСЧ.