Будоар
Джон Пиал Бишоп
Мястото все още говори, че старите рози хубаво ухаят
и почти долавяш мирис на разлят бергамот,
в така богата светлина и тишина по всичко се гадае
как гласът на клавикорда раздвижва глух гавот.
Светлината се разнежва и тишината затрептя неотменно
сякаш някой би объркал в мярата на сатен и дантели,
някаква лудост от 18-ия век за изящно суетен живот
с въздишки и помахване към отмиращи грациели.
Това бе нейната любима музика, чувахме я често
да се разхожда вън в зелената подрязана градина.
Беше по времето, когато лятото отлита просто
и щурецът свири в дългия следобед, че тя загина.
Все още пъстрият макау се катери по завесите
набрани,
басмените цветя бледнеят, където ги гали късното
слънце.
Ето и нейните книги: Поуп и Бъртън от младини,
препрочитан Верлен: „Щастие” и „Галантни празници”.
Ела, готов съм! Нека идем! Човек тук преоткрива
доста от миналото, но пропуска да разкрие накрая
доколко това го прави сезонът на любими и любовта.
Подай ръка – тя бе милата моя – очите ми тя омая.
Превод М. Чулова, 2 август 2013
