Андрий Будугай
Хоро
На певеца Илия Луков
На певеца Илия Луков
Хоро е названието на български народен танц, който навярно може да се счита в известна степен за танцовия символ на този народ. Нямайки възможност засега да се запознаем с етимологията на тази дума, можем обаче да изразим догадката, че тя преди всичко е свързана с др.гр. дума хорея. С нея в Древна Елада първоначално се е наричала съвкупността на поезия, музика и танц – както твърди изтъкнатият изследовател на древногръцката култура Фаддей Зелинский[1] – „триединната зараждаща се клетка-ядро” на по-късно обособилите се изкуства. С времето това название като че ли се е разклонило в своето значение и се е утвърдило и за играта (хореография, хоро, хоровод), и за една разновидност в съчетанието на поезия и музика – колективното (хоровото) пеене.
Иска ни се да поставим ударение на първоначалното значение на думата хорея: вероятно като отглас на древното триединство в нейното значение българите и сега говорят за хорото, че те него не го танцуват, а го играят. Именно първоначалното значение на думата хорея носи идеята за единство, което бихме желали да отделим и подчертаем. Хорото е съборност, братско единение (=събиране < брат > братя), сливане в едно цяло на хора, които дотогава са били различни и доста разединени, хармонизиране на техните взаимоотношения и превръщането им за определен период от време в единен жив организъм, излъчващ във всички посоки вълни на радост и щастие, подобно на начина, по който Слънцето излъчва своите живототворни лъчи. Вероятно не е случайност, че старославянският езически бог на слънцето е бил наричан с името Хорс, толкова подобно на думата хоро. Името Хорс е съкоренно на руската дума хорошо, която е родствена по смисъл на гореспоменатото понятие щастие.
Щастието (на руски счастье) е по същността си хармонично съединяване в едно цяло на отделните части, тяхното съвместно участие в един (=единен) процес, а хармонията, по съдържателното и точно определение на древните гърци, е съгласуването на разногласните части. Самата дума хармония (на руски гармония) напълно би могла да бъде у древните гърци съставна и да се състои от две части: гар-/хар- + монос /един, единен/, т.е. множественост (нека кажем хоро), съединение в едно цяло.
На гар- много прилича и укр. гарно /добре, гореспоменатото рус. хорошо/, което също може да се асоциира с понятието за щастие, радост: ср. укр. веселка /дъга/ (дума, съкоренна с весел), която на украински има още едно име райдуга /дъга на рая/ – дъгата е хармонично съчетание на цветовете от спектъра, което създава усет за радост и щастие. От това семантично гнездо може да бъде и думата с гръцки произход харизма /обаяние/, която на свой ред може да бъде съкоренна с думите очарование и фр. charme /очарование, пленителност, обаяние/ – състоянието на щастие на човека, на неговата енергийна хармонична цялост, излъчваща наоколо вълни на радост. От само себе си се разбира, че такова състояние предизвиква и хорото, при което хората, които го играят, са в състояние на взаимно допълване, за да се получи цялостност (сравн. цел-цял-изцеление). Дори онези, които сами не играят, а само гледат хорото отстрана, чувстват мощната енергия, която се излъчва от играещите.
Прокарвайки червената нишка на идеята за единството, братството, ще изтъкнем, че тя е характерна за много славянски народи. Така например можем да си припомним стария селски обичай, наричан от българите тлака или меджия, а от украинците – толока. Хората се събират, за да подпомогнат заедно и безвъзмездно свой съселянин при извършването на някаква трудоемка работа (обикновено строеж на дом), която той не е в състояние да извърши сам за много кратко време.
Тук ни се иска да направим отклонение и да добавим няколко думи за ефекта, за който за първи път авторът узна от труда Из жизни идей на споменатия в началото на това есе Фаддей Зелинский: „Ясен и безспорен е фактът, че няколко човека заедно могат, при еднаква употреба на време и труд, да извършат по-голям обем физическа работа, отколкото ако всеки работи поотделно”.
За такъв точно ефект се говори и в холизма – едно от направленията на изследователската дейност в съвременните науки. Един от основополагащите холистични принципи е това, че показателят на механичния сбор от частите на някоя система не съвпада с показателя на тази система в цялост. Този показател на сбора може да бъде по-висок или по-нисък. Той е по-висок, когато частите се допълват една друга, взаимно се усилват, а при хората – когато всеки представител на групата се стреми към единната цел, както е например при съгласуваната дружна игра на един отбор във футбола или баскетбола. Показателят на сбора се оказва по-нисък от показателя на цялото при нездрава атмосфера в групата, когато хората отправят негативните си енергии един към друг и взаимно „се тровят”, пробиват аурите си, не давайки никаква възможност всеки да разкрива своите индивидуални способности.
Ако използваме езика на духовността, в първия случай групата се намира в позитивно енергийно поле на някоя от светлите същности и представителите на тази група взаимно се допълват един друг, като много по-бързо се развиват, ако това взаимодействие се запази по-дълго време. Във втория случай е налице проявление на действието на тъмно същество.
Интересно е, че съвсем неотдавна ни се случи да узнаем за още едно проявление на гореспоменатия ефект, но вече в техниката. Станислав Зигуненко в своята научно-популярна книга 20-й век: хроника необъяснимого. Тайны Космоса разказва, че съвременните астрономи сравнително неотдавна са се научили да прилагат успешно за целите на своята работа явлението интерференция – налагането една на друга и взаимното усилване, увеличаване на амплитудата, на вълните с еднаква фаза в колебанията.
Всичко започнало с радиоастрономията, когато възможността за увеличаване на чувствителността на радиотелескопите за сметка на по-нататъшното увеличение на размерите на огледалните им антени била практически изчерпана: стойността на такова съоръжение и на теглото му нарастват в кубична пропорция спрямо линейните им размери и днес е нерентабилно да се увеличават размерите на антените над 1 км. Но пределът, изникнал на пътя за усъвършенстване на астрономическите средства, бил преодолян, когато специалистите решили да използват мощта на няколко радиотелескопа за една и съща цел. Учените от Австралия, Германия, Русия, САЩ и Швеция успели да създадат установка, чиято антена е с диаметър ...равен на диаметъра на земното кълбо! А цялата хитрост тук била в оригиналния научен подход, при който всички телескопи били обърнати към един и същ обект на небосвода. Всички приети сигнали се записвали с отбелязване на точното време, за което бил използван атомен часовник. Регистрираната информация била пренасочвана към изчислителния център, където компютрите я свеждали до създаването на единна обобщена картина. Така радиоинтерферометрията е увеличила неколкократно възможностите за изучаване процесите в Космоса.
Още по-надалеч учените достигнали с поглед в просторите на Вселената, след като тристепенната ракета М-5 на 12 февруари 1997 г. излетя в небето над южнояпонския остров Кюсю. На елипсовидна орбита бил изведен радиотелескоп с огледална антена с диаметър 8,4 м, изработена от кевларови влакна и обезпечаваща невероятна разрешаваща способност: за да се получи на Земята същото изображение с помощта на обикновен радиотелескоп, би било необходимо да се изгради огледало с диаметър 20 000 км. Освен това, въпросното огледало било свързано с десетки други телескопи, пръснати по цялата планета.
А след това английските астрономи от Кембридж – с помощта на интерферометрията – извършиха ново чудо с оптическия телескоп КОАСТ, чието наименование е съставено от първите букви на английските думи, които в превод означават „Кембриджски оптически процепен синтезиращ телескоп”.
По този начин, може да се твърди, че дори в техниката помага принципът, който отдавна е известен в религията под името братство, когато частите-детайли образуват едно цяло.
Връщайки се към хорото – главната тема на това есе, ще добавим, че не е случайна може би и приликата на българските думи хоро и хора. У българите, за означаване на хората в единствено и множествено число по-често се използват различни думи – човек (человек) и хора (люди). Думата хора се употребява само в множествено число и явно като че ли подчертава, че един човек не играе хоро, и показва, че хората трябва да се разбират помежду си и да се придържат към съборността[2] не само при хорото, а винаги, изпитвайки взаимно братски чувства и проявявайки взаимоуважение и взаиморазбирателство, укрепвайки и подсилвайки се взаимно един друг, допълвайки се и излизайки при това на нови йерархични, информационни, енергийни, творчески и други нива.
Украйна, гр. Бердянск, 2001 година
Превод от руски – Невяна Керемедчиева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар