Забравеното книжно богатство на Археологически музей Пловдив и усвояването му чрез съвременните информационни технологии

Иван Добровски

Александър Башмаков

Илия Йовчев

Борис Дякович

Димитър Цончев

Загадка на броя:
Кой е изобразеният книжовник?

Забравеното книжно богатство на Археологически музей Пловдив

 и усвояването му чрез съвременните информационни технологии
 Петя Николаева Толева

През 1882 г. в Пловдив се създава Областна библиотека и Музей, която съществува в този вид до 1945 г., след което се обособяват от нея две институции - Археологически музей и Народна библиотека „Иван Вазов”. След разделянето им част от библиотечния фонд от специализирана литература в областта на археологията, архитектурата, историята, нумизматика и епиграфиката остава в Музея.

Години наред, поради липса на библиотечен специалист и адекватна управленска политика, това книжно богатство се ползва ограничено и постепенно се забравя.

 През 2010 г., 65 години след разделянето на институциите, Музеят създава библиотека с читалня и книгохранилище в обновената си сграда и й дава името „Борис Дякович”.

Днес, с помощта на съвременните информационни технологии и нужния кадрови ресурс, библиотеката към Археологически музей в Пловдив възкръсна като феникс от пепелта, подпомагайки активно научно-изследователската дейност в региона.

Настоящият доклад цели да покаже трудния път до днешното усвояване на музейния библиотечен фонд, чието разкриване допълни културното наследство на Пловдив и региона.

Създаване на Областна библиотека и музей в Пловдив

            В далечната 1879 г., когато България получава така дълго желаната Свобода, назрява идеята за създаване на Областна библиотека и музей в сърцето на южната й част - Пловдив. Организатор на това културно-просветно дело е тогавашният директор на Народното просвещение - Йоаким Груев. Преди 132 г., това става изключително ценно за онзи период от историята ни като „самостойна единица на Балканския полуостров”[1].

            Събирането на книжния имот започва още преди библиотеката да получи устав и правилник за регулиране. За целта се осигурява отделно книгохранилище в сградата на Дирекцията на народното просвещение[2].  

            Първоначално се доставят руски, чешки и сърбо-хърватски книги с цел българите да се запознаят с литературата и историята на славянските народи. В последствие, по препоръка на Петко Каравелов, постъпва за съхранение и една значителна колекция от 420[3] тома, английска и френска литература[4].    През 1880 г. в бюджета за библиотеката са определени 6 хил. златни гроша и 50 хил. за закупуването на старини, а първият уредник на книгохранилището и музея – Иван Добровски – съставя Правилник за тяхната дейност.

            На 1-ви май 1882 г. генерал-губернаторът Александър Богориди постановява със специален закон „Публично-админстративен правилник за устройството и управлението на Областната библиотека и музей”. За пръв библиотекар е назначен руският публицист Александър Башмаков. По модел на петербургските библиотеки и музеи събраните старини се разделят в три отдела: археологически, нумизматичен и ръкописен, като последният по-късно става основополагащ на днешната Народна библиотека „Иван Вазов”.

            Вторият библиотекар е американският възпитаник Илия Йовчев в периода от 1883 до 1887 г. Той полага усилия за комплектуването на фонда, изработва нов правилник и печатен регистър. По време на неговото управление, библиотеката и музеят се помещават в сградата на сарач Еминаа Хаджи Неджибов върху северните склонове на Сахаттепе, около днешната Евангелска църква[5]. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, през 1886 г., Областната библиотека и музей се преместват в сградата, построена за Областно събрание на пл. Съединение и се преименуват в Народна библиотека и музей.

            През 1901 г., след период на честа смяна на управителите и установяването на известни нередности, музеят е затворен, а музейните сбирки са пренесени на съхранение в София. Възстановяването на Музея става след десет години, благодарение на усилията и професионалното ръководство на директора Борис Дякович, който постъпва за такъв през 1901 г. до началото на 1932 г. Музеят действително се създава през неговото управление. Той слага началото на самостоятелна издателска дейност с „Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив” (1904 г.), на специализирана библиотека на музея и международния книгообмен. През 1920 г. Дякович изработва нов Правилник на библиотеката и музея, утвърден от Министерството на просвещението, с който археологично-нумизматичният кабинет при Народната библиотека в Пловдив се преименува на Археологически музей. Паметниците на музея се разпределят в три отдела: археологически, нумизматичен и художествен. Към художествения отдел се обособява сбирка от произведения на български художници, щампи, гравюри и фотографии.

Благодарение на положените от Б. Дякович грижи за събиране и запазване на откритите старини в Южна България и тяхното проучване, за описване на ценни ръкописи и стари книги, за развитието на широк международен книгообмен, Музеят става известен на научния свят.

След разрушителното земетресение от 14 април 1928 г. в Южна България, Пловдив се оказва център на катастрофата. От всички държавни учреждения, най-много пострадва Народната библиотека и Музей[6]. В тази връзка по настояване на ръководството и по нареждане на финансовия министъра, В. Моллов, музейните сбирки са преместени в държавната сграда на бирничеството на площад „Съединение”, където се помещават и до днес. Сградата е ремонтирана и преустроена по проект на арх. Христо Пеев. Музеят е преименуван на Народен музей и е открит за посетители през 1930 г.

Народен археологически музей Пловдив като самостоятелен институт. Съдбата на библиотечния му фонд

След 1944 г. се извършва реорганизация на културните учреждения в Пловдив. Част от сбирките на Археологическия музей от исторически паметници и художествени произведения полагат основите на фондовете на Държавната художествена галерия и други пловдивски музеи.

На 1-ви март 1945 г. Народният археологически музей е отделен окончателно от Народната библиотека и започва да функционира самостоятелно с отделно ръководство, администрация, научен и технически персонал. Това събитие отразява появата на Първия том от „Годишник на Народния археологически музей - Пловдив” за 1948 г. Обнародвани са резултатите от научните изследвания, предприети от работещите в музея и негови сътрудници. Те се разпределят в отделите: праистория, античност, средновековие и нумизматика. Първият годишник излиза въпреки всички технически трудности, благодарение на директора на Музея по това време – Димитър Цончев Минчев[7](управлявал от 1947 до 1954 г.). Дим. Цончев е автор на над 230 статии в областта на археологията, епиграфиката и нумизматиката. Член на Немския археологически институт в Берлин и Австрийския археологически институт във Виена, сътрудник на музеите в Рим и Москва и на археологическите институти в Париж и Прага. След откриването на Панагюрското златно съкровище през 1949 г., той го вписва във фонда на Народния археологически музей – Пловдив и от тогава то е неговата визитка.

Димитър Цончев дарява трудовете си, както и други чужди и български издания на Музея, които са описани в отделна Инвентарна книга. Тези библиотечни документи са част от специалната книжна сбирка на музея, като днес се търсят и ползват с голям интерес.

Първата самостоятелна Инвентарна книга на Библиотеката към музея е въведена от 12 юни 1945 г. До края на 1947 г. библиотечният фонд според отчета на Димитър Цончев[8], включва 1073 съчинения, разпределени в 1440 тома на различни езици[9]. Едни от научните поредици, обособяващи началния фонд, са „Revue archéologique” (от 1910 г.), „The annual of the British school of Athens” (от 1921-23 г. до днес), „Советская археология”, „Краткие сообщения”, „Jahrbuch des deutschen archäologischen Instituts” (от 1912 г. до днес) и др.

След разделянето на Библиотеката и Музея възниква спор относно сбирката от ценни издания, сформирана още от Б. Дякович. Стойността им се състои в това, че по-голямата част от тях са единствени екземпляри, с особена ценност на съдържанието или в неповторимост на изданието. Част от тях влизат във фонд „Редки и ценни издания”, обособен през 1956 г. в Пловдивската народна библиотека.

Според Мари Постаджян тези издания са обозначени със знак „МБ – музейна сбирка, в смисъл библиотека с голяма стойност, а не книги, предназначени за музея”[10]. Това твърдение мога да опровергая чрез Доклад[11] на Димитър Цончев до Министъра на информацията и на изкуствата. В него директорът на Музея посочва, че през годините, когато библиотеката и музеят са представлявали една институция, музеят е имал самостоятелна библиотека с отделен азбучен каталог, като на всяка книга се поставял знака „М/узейна/ Б/иблиотека/”. Пак там цитирам: „Тази специална музейна библиотека се състои повече от ръководства по археология, нумизматика и изкуство на чужди езици и всички книги по археология, излезли у нас”.

От Доклада на Д. Цончев става ясно още, че след разделянето на двете учреждения, някои библиотечни чиновници се противопоставят Музеят да получи цялата си специална библиотека, която е необходима за персонала му. Цончев моли Министъра за съдействие, тези не „повече от 100 тома, при нейната сегашна наличност от 200 000 тома” да се върнат на Археологическия музей с мотива, че книгите от специалната музейна библиотека рядко се търсят от посетителите на Пловдивската библиотека.

В необработения архив на НБ „Иван Вазов” Пловдив, се пази и едно Мнение[12] на тогавашния й директор – Маньо Стоянов, поискано относно предаването на библиотечни книги на Археологическия музей - Пловдив. Според него Музеят е получил необходимите му издания и искането на други такива, обозначени със знак „МБ”, може да е основателно единствено ако става въпрос за ръководства или специални съчинения по археология, които са пропуснати да се предадат и не могат да се открият на пазара.

Години по-късно Мари Постаджян публикува „Извлечение на списъка от книгите, обсебени от Археологическия музей в Пловдив”[13] с обща бройка 122. Дали това са същите оспорвани издания от 1947 г., може само да се предполага, тъй като в архивите не открих доказателства и документация за това.

С цялостната си дейност Археологическият музей се утвърждава като научен институт в национален и международен мащаб. През 1962 г. се възобновява международният книгообмен и с това библиотечният му фонд се обогатява с едни от най-ценните издания като: „Sbornik” на музея в Прага (Чехия), „Byzantinoslavica”, „Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts, Römische Abteilung” („Bullettino dell instituto archeologico germanico, Sezione romana”) и др. Съвместно с Института по тракология и Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, от 1974 до 1994 г. в Пловдив се провеждат „Филипополските седмици на тракийската история и култура” – международен симпозиум с печатен орган списание „Пулпудева”.

Библиотечният фонд се увеличава с годините, но за съжаление се трупа в един от кабинетите на музея, без да се води статистика за неговото движение. Липсата на библиотечна система за нареждане, каталогизация и библиотечен специалист, ограничава ползването му. Голяма част от ценните книги изчезват поради небрежно отношение и безхаберие. През 80-те години на ХХ-ти век за кратко се назначава библиотекар – Недка Лалева. Открих нейна докладна записка[14] до директора на музея, с която изказва притесненията си относно опазването и използването на библиотечния фонд, който по нейните думи е „в пълна безредица, натрупан на купчини по стелажите и по пода” и „...не може да се отговори на търсенията на специалистите...”. Опитите й да създаде нужния библиотечен ред не се осъществяват поради ненавременната й смърт, а книжното богатство на Археологическия музей остава да чака своите по-добри времена.        

Усвояването на музейния книжен фонд чрез съвременните информационни технологии

Поради пропадане на сградата, пропукване на вътрешните стени, амортизиране на експозиционните витрини, през 1995 г. се налага затварянето на музея за посетители.

Книгите са опаковани в кашони и изпратени за съхранение в Държавен архив – Пловдив поради проектиране и изграждане на нова музейна сграда, в която е интегрирана и старата постройка.

През 2010 г., по думите на проф. Маргарита Ваклинова, „най-после пеперудата излезе от какавидата си”[15]. Регионален археологически музей Пловдив отвори вратите на най-модерната сграда в България и с това сложи ново начало на своята история.

За библиотеката е предвидено просторно помещение, отделна светла читалня, съвременно книгохранилище, съобразено с библиотечните изисквания за съхранение на книжните материали и с директен асансьор до библиотеката.

Доц. Костадин Кисьов, директор на музея, назначава библиотекар в мое лице. Постъпвайки на работа в края на 2009 г., заварих струпаните кашони с книги в модерното книгохранилище, други книги бяха разпръснати по шкафове и рафтове в библиотеката. Липсата на библиотечна документация[16] ( освен Инвентарна книга), на сигнатури, картотеки и каталози, усложни още повече нареждането на фонда. Поради тази причина проведох консултации с методисти от Народната библиотека в Пловдив и координации с библиотеката на НАИМ в София. В резултат на това и опитът ми от предишна библиотечна дейност, съобразявайки се с профила на библиотеката към музея, създадох система за форматно нареждане на основния фонд в книгохранилище и нареждане на подръчния фонд в библиотеката според Таблицата за десетична класификация – УДК. Изготвих Статут и Правилник за обслужване на читателите, одобрени от директора на музея.

Едно от съвременните решения, което взех, е автоматизация на библиотечните процеси с помощта на новите информационни технологии. Музеят закупи от фирма СофтЛиб, София Модул "Електронен каталог КНИГИ" - библиографско описание на книги на български език, на руски език, и на друга кирилица, както и на латиница. Възможностите се изразяват във връзка на библиографските описания с външни файлове (пълен текст, сканирани документи, образ, звук) и Интернет адреси; търсене по всички въведени термини, чрез речник или чрез свободно формулиране на изрази; сортиране и отпечатване на документите в пълен или съкратен ISBD формат. Изходи във формат ISO-2709 позволяват обмен на данни в електронен вид с други системи. Така например електронната база данни на Библиотеката включва и база данни „Български книги 1878-1991” – готови записи на книги само на български език[17]. По този начин се спестява време при библиографското описание на книгите в електронен вид, като единствено се прибавят инвентарен номер и сигнатура.

За оптимизиране текущата работа изработих с програмата Microsoft Office Excel  електронен вариант на Книга за движение на библиотечния фонд, електронна статистика за брой посещения, справки, заети библиотечни документи и електронна читателска регистрация.

Резултатите от въвеждането на новите информационни технологии се изразяват в:

- усвояването на уникални редки и ценни издания като: Du Mulinet, R. P. Claude. Le Cabinet de la bibliotheque Sainte Genevieve, 1692; Dictionnaire des Antiquites grecques et romaines, vol. 1-10, 1881; Wilpert, Joseph. Die Malereien der Katakomben Roms, 1903 и др.

- бърз и лесен достъп до книжното богатство на Археологическия музей, който е единственият в региона с автоматизирана библиотечна система.

- активно подпомагане на научно-изследователската дейност.

- създаване на линк за библиотеката в Интернет страницата на музея, който се актуализира непрекъснато с полезна информация.

- откриване на библиотечен щат след 65 години от историята на музея като самостоятелна институционална единица, а библиотеката приема името „Борис Дякович”.

В рамките само на една година библиотеката на Археологическия музей усвои темповете, с които да отговори на съвременните информационни изисквания. Успешна стъпка в тази посока е и участието й в международната конференция „Европеана” през април 2010 г. в Пловдив, организирана от евродепутата Емил Стоянов. С подписването на меморандум заедно с експерти от водещи библиотеки, архиви и университети, Археологическият музей чрез библиотеката си изрази своята готовност за създаване на национален съвет по дигитализация, който да координира работата по проекта. Активното включване в подобни инициативи за онлайн достъп и опазване на културното ни наследство, успя да наложи библиотека „Борис Дякович” като водеща сред специалните библиотеки в Пловдив.

Повече от век Регионалният археологически музей – Пловдив се грижи за откриването, проучването и съхраняването на богатото културно-историческо наследство на Пловдив и Пловдивския регион. Негово дело са разкриването на такива уникални археологически паметници, като праисторическите селища Яса тепе, Мулдава и Долнослав, гробниците край Калояново от V-VІ в. пр. Хр., Античния театър, Стадиона, Одеона, Форума, Базиликата, античната къща „Ейрене” и акведуктите на Филипопол. А днес, с усвояването на богатия му книжен фонд чрез съвременните информационни технологии, той наложи една модерна музейна визия за Пловдив и региона.

Литература

Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив (1928-1929).- София: Държавна печ., 1929.- 264 с.

Годишник на Народния археологически музей Пловдив: Кн. 1.- София: Държавна печ.,  1948.- 213 с.

Годишник на Пловдивската народна библиотека и Музей 1931-1934.- София: Държавна печ., 1935.- 168 с.

Дякович, Борис. Исторически преглед на Народната библиотека и Музей в Пловдив до Съединението.- Пловдив, 1906.- 42 с.

Известия на Археологическия институт: Т. ХVІІ.- София: БАН, 1950.- 480 с.

Колева, Радка и Емил Стоицов. Народната библиотека в Пловдив: Архивни хроники 1879-1945.- Пловдив: НБ „Иван Вазов”, 2008.- 368 с.

Постаджян, Мари. Книжовният фонд на Народната библиотека „Иван Вазов”. Формиране и развитие 1879-1944. София: Народна библиотека „Кирил и Методий”, 1984.- 152 с.

Сто години Народен археологически музей Пловдив: Юбилеен сборник: Т .2.- Пловдив: Народен археологически музей, 1985.- 229 с.

Толева, Петя. Електронна библиотека на Регионален археологически музей Пловдив: съвременни решения и перспективи. // Необходими стъпки за интегриране на България в европейското начинание „Еуропеана” : Междунар. конф. 23-24 април, 2010, организирана от Емил Стоянов, член на Европейския парламент.- Пловдив, 2010, с. 52-55.

---

[1] Дякович, Борис. Исторически преглед на Народната библиотека и на Музея в Пловдив до Съединението.- 1906, с. 1.

[2] Пак там, с. 2.

[3] Според Дякович томовете са 429. - Пак там, с. 3.

[4] Радославов, Иван. Юбилеен отчет на Пловдивската народна библиотека и Музей (1882 – 1932). – В: Годишник на Пловдивската народна библиотека и Музей (1931 – 1934), 1935, с. 15.

[5] Цончев, Дим. Народният археологически музей в гр. Пловдив.- В: Годишник на Народния археологически музей Пловдив, 1948, Кн. 1, с. 154.

[6] Дякович, Б. Летописна бележка.- В: ГНБИМ (1928-1929), 1929, с. 8.

[7] Алексиева, А. Годишник на Народния археологически музей Пловдив.- В: Изв. на археологическия  инст., 1950, ХVІІ, с. 390-391.

[8]Цончев, Дим. Народният археологически музей в гр. Пловдив.- В: Годишник на Народния археологически музей Пловдив. 1948, Кн. 1, с. 158.

[9] Бълг.ез. – 179, руски ез.- 59, сръбски ез. – 2, чешки ез.- 10; хърватски ез.- 16, полски ез.- 1, латински ез. – 11, старогръцки ез.- 1, гръцки ез.- 26, френски ез.- 426, немски ез.- 267, английски ез.- 48, италиански ез.- 14, румънски ез.- 5, унгарски ез. – 8.

[10] Постаджян, Мари. Книжовният фонд на Народната библиотека „Иван Вазов”. - 1984, с. 128.

[11] Доклад с изх. № 214 от 2 юни 1947 г.- Необработен архив на Народната библиотека в Пловдив.

[12] Не е датирано.- Необработен архив на Народната библиотека в Пловдив.

[13] Постаджян, Мари. Книжовният фонд на Народната библиотека „Иван Вазов”. - 1984, стр. 146-149.

[14] Докладна записка с изх. № 45 от 27.05.1991 г. до директора на Археологическия музей в Пловдив – Здравко Каров.

[15] Думи от словото на проф. Маргарита Ваклинова, директор на Национален археологически институт с музей в София, произнесени във връзка Откриването на Регионален археологически музей в Пловдив на 12.10.2010 г.

[16] Последният статистически отчет за дейността на библиотеката е от 2000 г., където се посочва, че общият брой на библиотечните документи е 11 180.

[17] Предоставена от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” София чрез сключен Договор между двете страни на 17.11.2009 г.

Регионален археологически музей – Пловдив, България

Работното място на Петя Толева в музея

Важна книга в библиотеката на музея