Prometheus: Принстън - последният ден /поема от Ф.Скот Фицджералд//

Prometheus: Принстън - последният ден /поема/: Принстън – Последният ден От Ф.С. Фицджералд / 1896-1940/ Светлината гасне и по земята се понасят лъчи по дългите поля и слънчев...

Принстън - последният ден /поема/

Принстън – Последният ден

От Ф.С. Фицджералд / 1896-1940/

Светлината гасне и по земята се понасят

лъчи по дългите поля и слънчеви върхари.

Вечерни духове настройват лири стари -

скиталска песен да съпроводят се нагласят,

сред дървесата тъжен звук разнасят.

Бледи огньове от кулите в нощта прескачат.

Да не свършва сънят, който сънувам мечтая,

да стисна цветчетата на водната лилия

и от есенцията на часа да уловя и запазя я!

Няма да чакам здрача на луната

в усамотен дол на звезди и замъци,

затова, че вечното утро на страстта

преминава в следобедната суета.

Тук ли, Хераклите, сътвори от огъня

и преходите на материята прозря,

в далечно време повалени? Аз се стремя

да видя в полунощ, огледани сред жарта,

в пламъка и дима, разкоша и тъгата на света.

Подпис на Фицджералд от Уикипедия

Превод: Мария Чулова, 26 май 2012 г.

„Принстън – Последният ден” е препечатана от литературното списание „Насау”, юни 1917 г.