Андрий Будугай
Словото
На филолозите-езотерици от София
Елка Калинова и Мария Пешева
3. Словото-вяра
Един от най-известните мъдреци на човечеството, Лао-Дзъ, живял през VІ-V век пр.н.е. в Древен Китай, в своя философско-поетически трактат Дао Дъ Цзин[1] е казал: „Истинските думи не са изящни. Красивите думи не заслужават доверие. Добрият не е красноречив. Красноречивият не може да бъде добър. Знаещият не доказва, доказващият не знае” (стих 81).
А в 18 стихотворение Лао-Дзъ е написал: „Когато напуснаха великото Дао, появиха се „Жен”[2] и „И”[3]. Когато се появи мъдруването, възникна великото лицемерие. Когато възникна раздорът в семейството, появиха се „Сяо”[4] и „Цъ”[5]. Когато зацари смутът в държавата, появиха се верните слуги” [Прев. от китайски на български Ленчо Димитров[6]].
По аналогия[7] можем да добавим, че за здравето човек започва да мисли и говори едва тогава, когато заболее от някаква болест. Когато процъфтява беззаконието, говорят за справедливост. Когато набират сила лъжата и вероломството, хората говорят за правда и вярност.
Последните две понятия по своята семантика са достатъчно близки: справедливостта етимологично е свързана с лексемите правда /истина/, правило, управлявам, направление, право[8].
Верността е свързана с верен, вяра, доверявам, поверявам. Лексемата доверявам подразбира в известна степен вярата в този, който вече е „оправдал доверието” /предверието на вярата), който върви по правилния път – пътя на правдата, пътя на Истината, Божия път.
За вярата, която по думите на св. апостол Павел[9]) е „осъществяване на очакваното” и е „от слушането, а самото то е от Словото Божие”, може да се говори като за пряка противоположност, антипод на лъжата и измамата, зад които винаги стоят Сатана и неговите съмишленици и помагачи. Не случайно в някои народи (например караимите) името на Сатана в буквален превод е „баща на лъжата”, а светците-християни го наричали „баща на гибелта” или Лукавия.
Двете последни определения по своята семантика са доста близки едно до друго. Така лексемата гибел има общ корен с руските думи сгибать /свивам, прегъвам, огъвам, превивам/[10], губить /погубвам, унищожавам, съсипвам/, сгинуть /да изчезна/, гнуть /огъвам, прегъвам, превивам/, согнутый /огънат, свит/, а думата лукавият е съкоренна на руските думи излучина /криволица, рязък завой на река/ и лук /лък за стреляне, извит, крив/, а също на украинските лексеми лякати /плаша, заплашвам[11]/ и переляк /уплаха”[12]).
В украинския език има антоним на думата правда – това е одухотвореният герой от народните приказки Кривда /лъжата/[13]. Има още един украински антоним на лексемата правда – това е просторечната дума брехня /измама, лъжа, заблуда/, която по всяка вероятност е свързана с немския глагол brechen /чупя, руша, развалям/.
Руските думи направо-правый /надясно-десен/, правильный и прямой /прав, пряк, откровен, явен/ са с един и същи корен[14] и в дадения контекст са противоположни на думите лъжлив, рус. обманный /измамнически/, кривой /крив, извит, неправилен, несправедлив/ и окольный /околен/.
Откровеният и искрен човек, вървящ по „правия път”[15], се намира под Бога и постига спасение на душата: истинското религиозно чувство, вярата в Бога започва с искреността[16]. Да си спомним руската поговорка „в тихом омуте черти водятся” (дяволи се въдят в тих гьол), която нерядко се отнася за потайния, неискрения човек. А между неискреността и лъжливостта често може да се постави знак за равенство.
Да цитираме думите на известния певец и автор на песни от Русия Виктор Робертович Цой (1962-1990) за това, че всичко ще ни простят, но няма да ни простят неискреността – думите, които са били изглежда кредото на целия му кратък, но достатъчно ярък живот. Неискреният тъй или иначе – независимо дали осъзнава това, или не – служи на Дявола и върви по „пътя на гибелта” на душата, който ще го доведе до дълбоки духовни страдания-разплата.
Този, който измамва, не само пречупва и погубва себе си, руши съзнанието си, но и изкривява и руши и обкръжаващия го свят, взривява пространството – тялото-плът на Космоса. Източната мъдрост гласи, че разрушавайки нещо вън от себе си, ние рушим и самите себе си. А разкъсвайки някакви връзки вътре в себе си, взривяваме аналогичните връзки и във Вселената, неотменна част от която сме и самите ние[17].
Интересно е, че в украинския език думата сказ означава „бяс, ненормалност, душевна болест”, а преносното й значение е „ярост, силна злоба, настървеност, изстъпление, вилнеене”. Думата сказ е съкоренна на лат. casus /случка, произшествие; случайност, риск; участ, положение/ и вероятно causa /причина/.
Ст.сл. дума казати е имала значение „говоря”[18], а др.рус. дума казити – „изопачавам, обезобразявам, развалям”. Следователно може да се разбира, че в руския език искажённый по принцип е този, който е „заразен от бяс, смахнат или полудял”. Явно за това значение свидетелство е и думата проказа, която в ст. слав. език е имала значението на „зло, вреда, магия, злодеяние, зараза”, тоест това е показвало, че някакъв зъл магьосник е изпратил към болния зловредни мисли (порча на руски /уроки, урочасване/)[19].
Всъщност лъжата и невярната, изопачена информация в известна степен е изпращане на зловредни енергии към онзи, когото мамят (насочват явно по неверен път) или за когото разпространяват някаква лъжа. А хората, които вярват на лъжата за друг човек и я разпространяват по-нататък, вземат участие в колективната (=събирателната) порча-зломислие (груповото урочасване), стават съучастници[20] в това духовно-космично престъпление и нарушаването на Божиите закони. Според нас дълбок смисъл има твърдението, че лъжата и предателството от памтивека са били смятани за едни от най-тежките грехове.
И така, лъжливият и вероломен по своята природа Дявол е този, комуто никога (!) не трябва да се вярва, чиито думи са измамни и изначално неистинни и могат да бъдат „поломени” в който и да е миг – най-неподходящия за нас, но съвсем удобен за „Княза на този свят”. И обратно, Словото на Бога, Който именно чрез Него, Словото, сътворява този свят и чрез Него утвърждава в света Своята Воля, е здраво и непоколебимо, твърдо[21].
Божието Слово не само винаги е твърдо и истинно, но е и законно: лат. lex /закон/ < гр. logos > лат. lexica /речниковия фонд на езика като сборник на неговите думи-части-микрозакони, от които се съ-ставя, съ-бира композицията-цялото, стройната система на езика/.
Интересно е при това да се отбележи, че гр. дума система е означавала „цяло, състоящо се от части (теми)”, а рус. дума собирать е непосредствено родствена с бълг. дума разбирам /прозирам замисъла на думата от „събраното цяло/[22].
Със споменатите по-горе думи композиция и система по своята семантика и конструкция са съзвучни и такива думи като синтез (съчетание на теми-тези-части), сложно[23], концепция, конструкция, концерн, конвенция, конгрес, синклит, слав. „счастье-щастие” (< со-частие).
Правилното съчетание на частите прави възможно духовното щастие, добрата участ, късмета, щастливата съдба[24]. А благодарение на разнообразието на частите-„думи”[25] се образува многобагрието на света.
С вътрешното съдържание на лат. дума lex е сродна и лат. дума fatum /съдба, участ, предопределение/[26]. Лексемата fatum има общ корен със санскр. думи Bhagavan /Творец/ и bhagavati /въздействам, създавам, творя, буквално ставам причината за съществуването/ и с лат. думи facio, facere /правя, изготвям, строя/ и for, fari /говоря/ > фея.
Фатумът е бил предначертан свише, от волята на боговете, която не е било възможно да се оспорва, да се заобикаля и пренебрегва. В дохристиянския свят, както свидетелства Данте Алигиери (1265-1321) в Божествена комедия, Небето не приемало молитвата на човек за някого другиго и всеки е бил отговорен само за себе си. Всъщност по онова време отделният индивид не е имал духовни сили да дърпа още някого и всеки е носел само своя кръст, своята карма.
Даже Лао-Дзъ – феноменална духовна личност – е казвал, че дори „съвършено мъдрият не състрадава”, т.е. не може да поеме грехове-страданията на другите хора – трябва и той съвсем сам да се справя със своите собствени страдания.
В света е господствал старозаветният закон „око за око и зъб за зъб”, законът на справедливостта, а не законът на благодатта, който започнал да действа с идването на Иисус Христос за вярващите в Него и Неговото Учение. Именно поради това отделният човек-езичник можел само да приема волята на боговете. Както са казвали римляните, „съдбата води покорния и влачи непокорния”, няма трета възможност. От думите на боговете са зависели всички и всичко, върху тях са се изграждали и животът, и законът, и вярата, а даже и Истината.
Философът Павел Флоренский[27] е извършил значителна работа, съчетавайки филологическите, богословските и философските изследвания. Неговият задълбочен анализ изяснил голям брой фундаментални духовни понятия. Сред тях са и понятията за вяра и истина. Той посочва, че рус. думи вера-верить /вяра-вярвам/ и лат. дума veritas произхождат от корена var, от който идва и лат. дума verbum /глагол, слово, реч в широк смисъл/.
По свидетелството на този философ „авторът на латинския етимологичен речник А. Суворов посочва глаголите говорю /говоря/ и реку /изричам/ като изразяващи първоначалния смисъл на корена var-. Но е несъмнен фактът, че ако var- действително значи „говоря”, то е именно в този смисъл, който е давала на тази дума цялата древност – в смисъл на „мъдра, прозорлива и силна дума” – както проклятие, така и молитва.”
В руския език думите верно, правильно и истинно са синоними и без съмнение са свързани с неоспоримостта и ненарушимостта на Словото Божие. Подобна връзка е била установена не само в руския език. Например Павел Флоренский пише: „Древният евреин и семитът въобще в своя език е закрепвал ...необичайния момент на проявяването на идеята за Истината – момент исторически или по-точно теократически. Истина за него винаги е било Словото Божие. Неотменимостта на това Божие обещание, неговата вярност и надеждност – това именно за евреина го е определяло като Истина. Истината е Сигурност. „По-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.” (Лука, 16:17) Този безусловно неоспорим и неизменен закон е това, с което Истината се представя в Библията.”
Интересно е, че в др.рус. език думата закон[28] е имала значение на „вяра, вероизповедание”, думата истина е означавала „законност, справедливост, правилност”, а етимологично родствените с нея истовыи /усърден, ревностен/ и неистовыи /необуздан, яростен, бесен/ са имали значения съответно „истински, действителен” и „безумен”. Този, който е бил без истина, е бил и без ум – и обратно!
Така в своя изначален смисъл словото е било много тясно свързано с понятията истина и вяра. И само с времето, в резултат на старанията на „врага на човешкия род” и неговите „съдружници”, както и поради невежеството и немарливостта на хората, между тези три основни понятия-китове са се образували огромни разстояния, които често вече са прекалено тежко преодолими поради изостаналостта на човешкото съзнание и падението на общото ниво на духовността на хората.
[3] И /справедливост/.
[6] Няколко думи за този китаевед авторът отделно ще каже по-долу, в есето „Сърцето следва глъбините”.
[7] А всъщност законът за аналогията е основен принцип на мъдростта в херметизма ( < Хермес Трисмегист) и езотериката.
[8] Този, който е правдив, праведен, с правилно поведение, който е прав по своята същност, той и трябва да има право, защото е свързан с Бога.
[11] Тоест страхът е това, което свива душата, така да се каже „натиква я в миша дупка”.
[12] Бълг. дума уплаха вероятно е родствена с лексемите рус. плохой /лош/ и бълг. лошотà – това, което не е в ред, което е подложено на влиянието и въздействието на силите на мрака. Родствена на тях явно е и рус. лексема плаха /ешафод/ – мястото, където са извършвали екзекуции за сплашване на населението.
[13] Лъжата – „онази, която изкривява, разваля и извращава всичко”; сравнете последното значение с руската дума оборотень /таласъм, караконджо/, който се превръща в друго същество.
[14] Впрочем, аналогичната връзка между тези понятия се наблюдава и в някои други езици, например в немския и френския.
[15] Сравнете рус. прямой путь /пряк път/, др.рус. наречие прямо със значения „вярно, честно” и бълг. прил. прям.
[16] Ала не бива да се забравя и едно такова явление в езика, като енантиосемията – раздвоението на някои от понятията в два семантични полюса. Което и да е качество трябва да се прилага в степента, която при дадените условия обезпечава хармоничното му използване. Нарушаването на тази мяра неизбежно довежда до дисхармония. Като примери в този смисъл можем да вземем двете руски лексеми – гибкий /гъвкав, еластичен, пластичен; жилав; прен. изменящ се при движението си; богат на оттенъци; способен трезво да оцени обстановката и обстоятелствата и да се приспособи към тях/ и упрямый /упорит, инат, вироглав/. Гъвкав е този човек който може да избегне бедствие или гибел благодарение на това, че е способен да види ситуацията по-цялостно и да стигне до определената цел, като заобиколи и преодолее препятствията. И тази способност може да бъде проявление на светлия полюс на понятието сгибать /свивам, прегъвам/. А на светлото понятие прямой може да се противопостави лексемата с негативна семантика упрямый.
[18] Коренът каз- лежи в основата не само на лексеми, свързани с процеса говорене, но и с процеса виждане: срвн. показывать, указатель, показатель, оказывается.
[22] Сравнете рус. думи понимать, внимать-внимание < старосл. имати /вземам/ > иметь, имение, имущество, имя, ёмкость-объём /вместимост-обем/.
[23] Сложно – онова, което се състои (рус. складывается-собирается) от части-срички: срвн. рус. слог-ложить.
[25] Да припомним връзката между българската лексема дума и руската думать /мисля/, между образ и съобразявам, т.е. работя с частите-думите-образите (срвн. рус. образование със значения „създаване” /бълг. образуване/ и „процес на усвояване на знания; просвета” /бълг. образование/).
[26] В буквален смисъл руската дума „рок” (< ректи) също означава казаното, указаното, предначертаното от боговете.
[27] Павел Александрович Флоренский, репресиран през втората половина на 1937-а година от сталинския режим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар