Патриарх Евтимий

Андрий Будугай

На Патриарх Евтимий

(акростих)

Посвети сам ти живота си на Бога,

Алконост бе сякаш – духом тъй се извиси!

Твоите следовници сега са много –

Реформаторството твое цял народ спаси...

Исихазмът български ти даде сила,

А Атон те осени за верните слова:

Ревностно опази книгите-закрила,

Храбро носи кръста на църковния глава.

Единение в духовност и наука –

Вярата и Истината бяха твоя твърд.

Търновград на новото бе център тука.

Извезаните словеса твои са без смърт.

Могъществото турско ти с мисъл порази,

Идеала на Христа за бъдното спаси

И Юга славянски към Бога извиси.

Превод от руски – Невяна Керемедчиева,

София, септември 2004 г.

Патріарху Евтімію

Проходить час і чітко розумію:

Аршинами[1] не зміряти святе!

Твій дух через віки несе надію,

Рятунком кожному із нас стає.

Ісіхія[2] дала тобі глибини,

Афон-гора[3] очистила тебе.

Реформу[4] ти прозрів тоді з вершини[5],

Хрест взявши та не скинувши ніде[6].

У Лемносі[7] ж, в імперському затворі[8]

Егейське море подолав твій дух[9]:

Вільнішим вільних став під час неволі

Та наточив духовний плуг[10].

І силу ту ти передав народу,

Мур[11] віри збудував на сотні літ[12],

І в Тирново ти дав від рабства “воду” –

Юних слов’ян урятував твій щит!

Болгарія, м. Софія, 27.02.02, ср., 15.20.

Патриарху Евтимию

Посвятил ты всю жизнь делу Бога,

Алконостом[13] воспел святый Рай,

Тех, кто слаб, удержал от порока,

Реформаторством спас целый край!

Исихия тебя восхитила[14],

А Афон дал в молчаньи слова[15]:

Расчищая сознанья[16] от „ила”[17],

Храбро нёс ты свой крест как Глава[18].

Ученик Теодосия верный,

Единил ты науку и дух[19],

Возводил Святой Троицы стены[20]:

Тырновград стал новаторству друг[21].

И плетеньем словес”[22] соткал силу,

Мусульман превозмогшую сталь[23]:

Идеалы Христа с нею жили,

Юг славянский ведя в Божью даль!

Болгария, г. София, 05.03.02, вт., 14.40.

Андрий Будугай

Сёстры Софии

Невяне Керемедчиевой

Создаёте вы эру цветенья;

Ёмкий мир ваш рождает лучи,

Собирая людей восхожденья,

Трансформируя в День мрак Ночи.

Разверзаются хляби прозрений,

Ароматом Творца дарят нас,

Меры новые вводит ваш гений,

Сострадая грешащим весь час.

Озаряйте и впредь павших светом,

Факелами им будьте в Пути.

И, творя под Господним Заветом,

Идеалам давайте взойти!

Болгария, г. София,

14.01.2002, пн., 00.16.

---

[1] Аршин – руска мярка за дължина, равна на 71 см.

[2] Ісіхія – от гръц. ησυχία /безмълвие, покой/ – форма на съзерцателно монашество от ІІІ-ІV век, която през младостта си е възприел Евтимий.

[3] Гора Афон – в полуострова Света-гора, на връх Атон: там от 1365 г. Евтимий прекарва няколко години в съзерцателно безмълвие.

[4] По време на исихията си Евтимий вече е бил подготвен за реформата.

[5] Асоциация на думи: вершина – като връх Атон в Света-гора, подобно на духовното извисяване на Патриарх Евтимий.

[6] Кръст на подвижник, на реформатор, на духовен водач.

[7] Остров Лемнос в Егейско море, където за кратко време е бил заточен Патриарх Евтимий поради конфликт с византийския император Иоан V Палеолог. Патриарх Евтимий бил исихаст и непримирим противник на унията със Западната църква, на която императорът давал подкрепата си.

[8] Укр. „затвор” /заточение/.

[9] Духът на Патриарх Евтимий не бил пречупен, а станал по-голям от Егейско море, сред което той е бил заточен.

[10] Плуг на духа.

[11] Укр. „мур” /зид, ограда/.

[12] Патриарх Евтимий бил предвидил катастрофалността на удара от турците и откликнал подсъзнателно, но вярно, по единствения възможен начин – като подготвил невещественото, духовното наследство, което не зависи от завзетите територии, което може да се пренесе в други земи и сред другите славянски народи, което може да подхранва народната памет в продължение на дългите робски векове.

[13] Една от трите вида райски птици: наред с Хамаюн и Сирин.

[14] Игра на думи: „восхитить” има две значения: 1) да възхитя, очаровам; 2) да се извися до небето.

[15] Смисълът е: исихията е дарила възможността да намери правилните думи.

[16] Дава правилната посока за развитието на съзнанието на българите.

[17] Рус. „ил” /тùня/ – като символ-сравнение за духовно изкривяване, отклонение.

[18] Глава – Патриарх, духовен водач.

[19] Патриарх Евтимий е правел връзка между наука и дух-религия.

[20] Игра на думи: и като стени на манастира „Света Троица”, и като духовна ограда, зид на Небесната Света Троица.

[21] Търново през това време е възприемало всичко ново, прогресивно, новаторско.

[22] Стил в литературата, разработен от Патриарх Евтимий.

[23] Духовната сила, която не е била пречупена, сломена, разрушена от османското иго.