 |
| Боби Бойчев |
Батак
Бях там... в онази църква сред Батак.
Видях, разплакани светии по стените.
и детски рев дочух, на смъртен страх
да гасне всичко свято пред очите...
Бях там и вледенен във потрес ням-
един баща със кървав нож в ръката,
от болка потъмнял, жив демон сам,
с гърди възпирах щикове в тълпата.
И падаха един след друг в кръвта...
Желана бе смъртта, като награда,
в невиждан ужас храмът отесня...
строен за мир, молитви и наслада.
А господ в този миг не бе сред тях,
пастирът свойто стадо бе оставил.
Закрил и своя взор за смъртен грях.
Той, нищите за милост бе забравил.
Бях там, в онази църква сред Батак,
по мъжки плаках, стягаха гърдите.
Там злото днес почива в пълен мрак,
с удавен вик на мъртвите в сълзите.
Стихотворението има публикация и във фейсбук, където Кастеелс е деен потребител на социалната мрежа.
Бях там... в онази църква сред Батак.
Видях, разплакани светии по стените.
и детски рев дочух, на смъртен страх
да гасне всичко свято пред очите...
Бях там и вледенен във потрес ням-
един баща със кървав нож в ръката,
от болка потъмнял, жив демон сам,
с гърди възпирах щикове в тълпата.
И падаха един след друг в кръвта...
Желана бе смъртта, като награда,
в невиждан ужас храмът отесня...
строен за мир, молитви и наслада.
А господ в този миг не бе сред тях,
пастирът свойто стадо бе оставил.
Закрил и своя взор за смъртен грях.
Той, нищите за милост бе забравил.
Бях там, в онази църква сред Батак,
по мъжки плаках, стягаха гърдите.
Там злото днес почива в пълен мрак,
с удавен вик на мъртвите в сълзите.
Боби Бойчев-Кастеелс
Стихотворението има публикация и във фейсбук, където Кастеелс е деен потребител на социалната мрежа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар