Закриване на "Opera Open" в Пловдив на 22 юли 2015 г.

С операта "Аида" за войната между Мемфис и Тива пред многохилядна публика закриха фестивала на класическата опера в гр. Пловдив на сцена на открито на Античния театър. Джузепе Верди /1813-1901/ привлича най-много зрители. "Аида" е опера в четири действия и седем сцени. Преди антракта бяха изминали 100 минути. Най-популярното либрето е от Антонио Гисланцони /1824-1893/. Действащи лица: Фараона на Египет - бас Амнерис, негова дъщеря - мецосопран Аида, робиня - етиопска принцеса - сопран Радамес, египетски военачалник - тенор Амонасро, цар на Етиопия, баща на Аида - баритон Вестител - тенор Главна жрица - сопран Жреци, жрици, воначалници, придворни, войни, роби, пленници от Етиопия, египетски народ, танцьори, танцьорки и др. Действието се развива в Мемфис и Тива по време на царуването на фараоните. Операта започна в 21.00 часа на Античния театър. В сутрешния блок по БНТ представиха латиноамериканската певица с глас мецосопран, която изпълни ролята на дъщерята на фараона, която е влюбена в Радамес. Нейната робиня Аида също изпитва чувства към военачалника. Милна й е свободата, но тайната й любов към Радамес я прави съперница на фараонската дъщеря. Верди винаги взема дейно участие в написването на текстовете на своите опери. На два екрана в двата края на сцената излъчваха с едри букви и хармонично с изпълнението текста на български език, което ни доближи до съдържанието на "Аида". Операта е завършена през 1870 г. Пренасянето в света на многобожието и робството стана в съпровода на добре дирижирания оркестър на Пловдивската държавна опера и строгия поглед на Диан Чобанов, който сякаш знае всеки таен проход на сцената, знае колко парещи могат да бъдат факлите и горящите масла в ръцете на балерините и балетистите в храма на Фта и Изида. Асистентките в публиката бяха в антични костюми, сценографията наподобяваше пирамида с таен проход към подземията за пленниците, които бяха завързани на подвижен дървен стълб и доведени за трофей в двореца. Аида веднага издаде баща си. Фараонът не беше склонен на милост, защото вярва, че освободените ще отмъстят. Явно са вярвали в справедливостта на войната. Амнерис също е склонна да отмъсти на Аида заради любовта й към Рамадес. Фараонската дъщеря съобщава на Аида, че Рамадес е убит. Посрещането на военачалника е в Тива. Амонасро се представя за помощник на вожда и заявява, че царят на етиопците е паднал в боя. Жреците настояват за смъртно наказание. Тук и фараонът не вярва, че милосърдието ще укрепи властта му. Радамес моли за милост за пленниците. В залог за траен мир задържат Аида и Амонасро. Радамес се жени за Амнерис. Преди това трябва да изпълнят обреди в храма на Изида. Етиопският цар иска да ползва дъщеря си за контра атака. Изпраща я да шпионира в храма на Изида. Радамес мечтае за щастлив живот с Аида. Така той издава проход, през който могат да избягат. Радамес е обвинен в предателство. Амнерис предлага на война да се откаже от любовта си към Аида за свободата си. Радамес трябва да бъде погребан жив. Аида желае да сподели съдбата на любимия и се промъква в гробницата. Амнерис горко оплаква изгубената си любов... Всъщност предателството на царя на Етиопия не е много добре мотивирано от съвременна гледна точка, но за антична трагедия е много логично. Пленникът желае да отмъсти на фараона и неговия военачалник на армията. Той не разбира любовта на Аида и Радамес. Сцената преди антракта беше тържествена и имаше илюзия, че дъщерята на фараона и военачалника му ще се венчаят. Репортер Мария Чулова Фоторепортер Никола Николов Пловдив 2015 г.