Популярни публикации
-
Човеколюбие и протест срещу тиранията в „Прикованият Прометей” /литературно-научно съчинение/ от Мария Чулова, 1990 г., Хисаря ...
-
Иван Добровски Александър Башмаков Илия Йовчев Борис Дякович Димитър Цончев Загадка на броя: Кой е изобразеният книжо...
-
Картина от групата в нетлог "Поезия за любовта" с организатор Мариян Недялков Картина от Веско Радулов, публикувана на сай...
-
Гален Ганев ЛУННА РОСА Късмет е да си циганин! В сеното светулки пали моята любов. Степта целува конския галоп, преди да се венча...
-
Заключение В изследванията за В. Попов, Й. Радичков и Ив. Петров отделих внимание на повествователните техники в пряка з...
-
ДКТ "Иван Димов" в град Хасково На 39-ти фестивал за дебютна литература "Южна пролет 2011" в гр. Хасково с...
-
Magazine for philology, culture and politics Bank Account in UniCredit Bulbank in Plovdiv, Bulgaria: BIC UNCRBGSF IBAN BG79UNCR752710557...
-
Из мартиролога на безсмъртните Ръка в небето сочи ми Кентавъра. Така не хвърлих чула си на вятъра. Сред неопитомените младежи учител да е ...
-
Символно-аналитични наблюдения за Магическия квадрат от Лондонското четвероевангелие, поръчано от българския цар Иван Александър (...
-
ЦИГАНИНЪТ И ПРОКУРОРКАТА /разказ/ Опърпан дребен човечец влезе в ателието, попита кротко:…Може ли?... и като получи съгласие заразказва ...
събота, 2 август 2014 г.
Настя Байрактарова, Асеновград
*
Маковете!
Първият мак, подарен от теб,
който докосна ръката ми.
Колко усмивка и нежност струи
от всичко наоколо! –
от цъфналата благоуханна лоза,
от ароматните липи,
от слънцето, играещо в реката,
от лебедите, които сливаха сърцата си
в сините води на морето
и целуваха се до зори.
Усмивката ти падна
в цъфналите корони на дърветата,
в пеещите цветя,
в крилете на пеперудите,
с които ме погали утринта.
Как искам духът ми
да се слее с Благия Дух
и в обятията на Обичта без граници –
сърцето ми да заликува.
Любовта, Която е всепроникваща
и е навсякъде – отвътре и вън –
да няма край.
Да познавам Истината, Свободата
и всичко в живота ми
да е вече добро.
Да стъпя върху канарата на Живота,
проявена в Безсмъртието,
Което е благословило душите ни.
С благодатното Име на Вечността.
От ехото на вълните –
се ражда музика.
Тишина, вълните мият скалите
и бавно, малко по малко ги стоплят,
изглаждат ги, правят ги съвършени
с търпение.
Синята тънка пелена –
разнася сладостни мечти.
И чайките кацат върху скалите.
В заливите плуват сребристите вълни.
После бели водопади засипват
розите върху брега,
в сърцата на божурите – остават перли.
Изумрудено – небето блести.
Копнея душата ми
да се радва за показаната
необятна Любов към нас.
Какво си ти за тази земя?
Светлина за Духа ни,
обич за сърцето ни,
пълнота и съвършенство
за съществото ни,
широта за душата ни,
единство без граници,
канара за живота.
Безсмъртен живот,
който е Славата на нашия Живот.
Слънцето разпръсва
въглени от красота,
в която всичко ражда се наново.
И някога ще се събудя
под синия небосвод – готова за любов,
непредсказуема, изпълнена с милост.
Ще разтворя приказните двери,
на място родно ще приседна
и ще се разлея като дива вълна
на морския бряг.
Звездите ще изгреят в здрача,
луната – пълна и бяла –
ще заискри. Боровете ще блеснат
като зелени мъглявини.
И в дълбоките долини,
към които душата ми се стреми –
ще остана с теб.
Завинаги под слънцето и белите вълни.
Стихотворение от Настя Байрактарова,
публикувано в "Нежните сияния на бриза,
лирика", "Имеон", 2013 г.,
предоставено в електронен вариант на Мария Чулова,
заедно с над десет книги от същата авторка.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар