Популярни публикации

сряда, 18 февруари 2015 г.

Prometheus - BG: Премиера на Мария Чулова

Prometheus - BG: Премиера на Мария Чулова: http://spisanieprometheus.blogspot.com/2015/02/blog-post.html Стихосбирката "Социална мрежа" на Мария Чулова ще бъде представена...

Три цикъла стихотворения: "Социална мрежа", "Възлюбеният" и "Късчета кристал". Послеслов. Редактор Константин Байрактаров, коректор Гергана Георгиева

Премиера на Мария Чулова

http://spisanieprometheus.blogspot.com/2015/02/blog-post.html
Стихосбирката "Социална мрежа" на Мария Чулова ще бъде представена на 9 март 2015 г. в кафе-книжарница "Сиела" в мол Пловдив от 18.00 часа. Достъпна е в книжарницата и при автора.

петък, 16 януари 2015 г.

Честваме освобождението на гр. Пловдив от турско робство

Капитан Александър Бураго освобождава Пловдив на 3 – 4 /14-15/ януари 1978 година Водите течат ледни – спи реката, с молитва среща руските войски, но рев топовен еква край върбите, земята трепва в рев и в бой кипи. Те първите са жертви, Боже, в Пловдив, от север са дошли на смъртна рат, да гонят турци, с фини в боен подвиг, на българи свобòда да дарят. И казва генерал на кон пред строя: “Със ескадрон в разездка тръгваш ти!” и капитанът тръгва – той герой е, пред бой и враг сърце му не трепти. Прецапват през реката в ред солдати, живот и смърт по равно те делят, таз зимна утрин ще е благодатна, драгунски строй препуска в боен път. И влизат в Пловдив, град под шест тепета, там християни са в смъртен страх, “Ще изгорим града с все миллета!”, – така е казал турски падишах. Събрал е опълченци от народа, Бураго стяга ги и хайде в бой, със ескадрона разпилява ордата, при гарата с турския конвой. И хукват чалмалии в безпорядък, аскер, черкези и башибозук, захвърлят пушки, раници нататък, – Вай, вай! Аллах! – търчат един през друг. И Пловдив е свободен! Хайде братя, излезте и сторете им поклон! Драгуните отлитат като вятър, и се завръщат в руски гарнизон. И как да не се радваш на Бураго, докладва бодро: – “Пловдив е превзет!” – на генерала става така драго, с героя капитан на кон напет. Пред нас изправен в камък е драгунът, и пази Пловдив горди монумент, стоим пред него с благодарни думи, в този януарски светъл ден. 7.I.2014 Людмил Попов

събота, 30 август 2014 г.

Музиката от старите филми звуча в изпълнение на Еделина Кънева и Орлин Павлов

Оркестърът на Държавната опера свири музиката от стари филми, включително и от 1942 г., които бяха поднесени в приятна форма. Еделина Кънева изпълни "Summer Time" от Джорж Гершуин и други популярни песни с извиващ се оперен глас. Орлин Павлов бе във върхова форма и с лекота изпълни и три динамични песни, познати от дискотеките. Участваха също двама млади изпълнители - Георги и дъщерята на Ед. Кънева. Публиката извика дуета на бис за най-успешните песни. Час и половина се забавлявахме с фотографа-музикант Никола Николов. Мария Чулова г. Пловдив 28 август 2014 г. Лятно кино "Орфей"

петък, 15 август 2014 г.

Теодора Димова в Пловдив

Фестивалът "Пловдив чете" бе закрит в Балабановата къща със срещата с писателката Теодора Димова. Много гости задаваха въпроси на авторката и взеха автограф от нея на книги. Романът "Майките" е писан по действителен случай, повод е убийството на осмокласничката Маргарита Гергиненова от нейни връстнички Мария Дръндарова и Антония Кръстанова, които бяха захвърлили трупа на съученичката си на тавана на жилищния блок, където е живяла. Романът "Адриана" е продължение на "Недописан роман" от Димитър Димов, като е представена главната героиня вече на възраст от 93 години. Писателката е характерна със сложния си синтаксис и изречения от половин страница. На въпрос от публиката Теодора Димова каза, че така й тече мисълта и не иска да се променя. Участията си в предаването "Вяра и общество" и взаимоотношенията си с проф. Калин Янакиев дъщерята на именития наш класик обясни с общ проект на сайта на фондацията "Комунитас" за култура, където Теодора Димова е колонист. Участвах в конкурса на тази фондация с книга с литературна критика и есета, която не беше номинирана за по-нататъшно участие в конкурса за хуманитаристика. Подарих "Без идоли" на писателката без автограф. Взех неин автограф на книгата й "Майките" от издателство "Сиела".

събота, 2 август 2014 г.

Настя Байрактарова, Асеновград

* Маковете! Първият мак, подарен от теб, който докосна ръката ми. Колко усмивка и нежност струи от всичко наоколо! – от цъфналата благоуханна лоза, от ароматните липи, от слънцето, играещо в реката, от лебедите, които сливаха сърцата си в сините води на морето и целуваха се до зори. Усмивката ти падна в цъфналите корони на дърветата, в пеещите цветя, в крилете на пеперудите, с които ме погали утринта. Как искам духът ми да се слее с Благия Дух и в обятията на Обичта без граници – сърцето ми да заликува. Любовта, Която е всепроникваща и е навсякъде – отвътре и вън – да няма край. Да познавам Истината, Свободата и всичко в живота ми да е вече добро. Да стъпя върху канарата на Живота, проявена в Безсмъртието, Което е благословило душите ни. С благодатното Име на Вечността. От ехото на вълните – се ражда музика. Тишина, вълните мият скалите и бавно, малко по малко ги стоплят, изглаждат ги, правят ги съвършени с търпение. Синята тънка пелена – разнася сладостни мечти. И чайките кацат върху скалите. В заливите плуват сребристите вълни. После бели водопади засипват розите върху брега, в сърцата на божурите – остават перли. Изумрудено – небето блести. Копнея душата ми да се радва за показаната необятна Любов към нас. Какво си ти за тази земя? Светлина за Духа ни, обич за сърцето ни, пълнота и съвършенство за съществото ни, широта за душата ни, единство без граници, канара за живота. Безсмъртен живот, който е Славата на нашия Живот. Слънцето разпръсва въглени от красота, в която всичко ражда се наново. И някога ще се събудя под синия небосвод – готова за любов, непредсказуема, изпълнена с милост. Ще разтворя приказните двери, на място родно ще приседна и ще се разлея като дива вълна на морския бряг. Звездите ще изгреят в здрача, луната – пълна и бяла – ще заискри. Боровете ще блеснат като зелени мъглявини. И в дълбоките долини, към които душата ми се стреми – ще остана с теб. Завинаги под слънцето и белите вълни. Стихотворение от Настя Байрактарова, публикувано в "Нежните сияния на бриза, лирика", "Имеон", 2013 г., предоставено в електронен вариант на Мария Чулова, заедно с над десет книги от същата авторка.